Състоя се поредното събитие от цикъла „Събота в Галерията“ – среща-разговор между художничката Искра Благоева и куратора Любен Домозетски.
В рамките на разговора гостите се потопиха в творческия свят на Искра Благоева, изследвайки многопластовото ѝ творчество – от живопис през пърформанс до неонови инсталации и обекти. Бяха проследени основните теми и мотиви в нейните произведения, връзката между феминизма и библейския наратив, както и трансформацията на сюжетите в различните медии.
Специален акцент беше поставен върху двете емблематични творби на художничката, включени в изложбата „Глад“.
Поканихме ас. Кристиан Стефанов (ИИНЧ-БАН) да ни разкаже за една малко позната страница от българската история – вълната от женски гладни бунтове през 1918 г., с фокус върху най-мащабния протест в град Сливен.
По време на събитието участниците научиха – как войната доведе до дълбока социална криза в България; Защо именно жените застанаха начело на протестите? и Какво се случи по време на Сливенския бунт през май 1918 г.?
Лекцията беше част от съпътстващата програма на изложбата „ГЛАД“ и от поредицата „Събота в Галерията“.
Кристиан Стефанов представи своята работа като асистент в Института за изследване на населението и човека към БАН, с акцент върху политическата социология и социологията на етничността.
На 14 декември 2024 г. от 13 ч. гост на събитието беше инж. Веселина Енева – зам.-директор, направление „Експозиция, проекти и работа с публика“ на Националния политехнически музей / National Polytechnic Museum. В рамките на традиционните срещи тя представи не само разнообразните дейности и образователни политики на НПТМ, но и атрактивни демонстрации на тема „Физиката – лесна и интересна“.
Национален политехнически музей е единственият в България музей, посветен на издирването, събирането, изучаването, съхраняването и представянето на културното и научно-техническо наследство – както българско, така и световно. В експозицията му могат да се видят над 1000 знакови експоната, които илюстрират техническия прогрес през последните два века. Колекциите обхващат области като: времеизмерване, транспорт, фото- и кинотехника, оптика, звукозапис и звуковъзпроизвеждане, радио и телевизия, изчислителна техника, музикални механизми, геодезически уреди, измервателна техника, битова техника, шевни и пишещи машини, физически уреди, съобщителна техника и др.
Екипът на музея успешно реализира тематични образователни програми, за които е носител на множество отличия. В музея действа и единственият по рода си кабинет по физика, където научното познание се представя по достъпен и нестандартен начин. Гостите на съботното събитие имаха възможност да наблюдават на живо част от експериментите, които се провеждат в него, както и да намерят отговори на любопитни въпроси като: „Защо, когато ходим, не падаме?“; „Защо магнитите привличат?“; „Може ли да се претеглим без кантар?“ и много други.
Националният политехнически музей е наш безценен партньор в големия проект „Глад“, който представя творбите на 23 съвременни артисти в различни локации в града.
На 30 ноември, от 13;00 часа, Художествена галерия – Казанлък кани почитателите на история и изкуство на специално представяне на книгата „Ататюрк. История на идеи“ от проф. М. Шюкрю Ханиоглу.
Книгата е забележително изследване, създадено от един от водещите световни експерти по османска история. Преводът е дело на Явор Сидеров – известен историк и журналист, който допълнително допринася за качеството на изданието.
Интригуващ детайл е корицата, дело на Фикрет Окан – художник с корени от Момчилград, който понастоящем твори в село Габарево. Неговият портрет на Ататюрк не е просто илюстрация, а емоционален разказ за една от най-значимите личности в модерната световна история.
ВАЖНО
В деня на представянето, публиката ще има изключителната възможност да види оригинала на картината, която е на корицата – нещо, което ще бъде достъпно само по време на събитието.
Благодаря на всички, които подадоха своите проектни предложения за изложби в пространствата на институцията ни за април 2025 – март 2026 г.
Като ръководител на екипа на Художествената галерия на Казанлък, за мен е израз на голямо доверие към работата ни Вашето желани да се включите със своето творчество в общата ни мисия да бъдем заедно в изкуството.
От всички постъпили предложения, след заседание на художествения експертен съвет към ХГ-Казанлък, в който влизат проф. Милена Георгиева – изкуствовед, д-р Катя Тинева – изкуствовед(не присъстващ на заседанието), д-р Антон Стайков – художник и изкуствовед, доц. д-р Мариела Гемишева – преподавател в НХА, художник, дизайнер, д-р Пламен Петров – директор на Художествена галерия – Казанлък, Росен Дончев – председател на СБХ-Казанлък и Катя Христова – главен уредник в Художествена галерия – Казанлък, проведено на 23 ноември 2024 г., Ви уведомявам, че бе взето решение през новия програмен период в експозиционните площи на галерията да бъдат осъществени следните изложби:
Българските художници в Мюнхен през 1923 г. Куратор: Свобода Цекова и Антон Стайков
Минипринт „Казанлък“ Графика. Куратор: Петър Бояджиев
Български продуктов дизайн 2000/2022 Групова изложба
Силвия Попова Области от особен интерес. Самостоятелна изложба
Иво Бистрички Маска. Самостоятелна изложба
Елена Карамихайлова 150 години от рождението на художничката
Андрей Даниел Живопис. Куратор: Олимпия Даниел
Константин Вълков Фотография
Петко Клисуров 160 години от рождението на художника
Търсачите 3 Колекция „Дарик Радио“
Антон Радулов Живопис. Самостоятелна изложба
Фикрет Окан Живопис. Самостоятелна изложба
Венцислав Димов и Орлин Спасов Двоица. Куратор: проф. Милена Георгиева
Програма „Годишнини“: Кольо Колев 120 години от рождението на художника
Програма „Годишнини“: Мара Йосифова 120 години от рождението на художничката
Програма „Годишнини“: Теньо Щерев 120 години от рождението на художника
Програма „Годишнини“: Стефан Паров 120 години от рождението на художника
150 години от рождението на Феликс Вожли Фотодокументална изложба. Куратор: Александър Иванов
Радомир Мандов 21 акварела
Биляна Фурнаджиева Естествено продължение (глава 2-ра)
Анет Андерш, Барбара Хенкес, Нина Роксбърг, Тор Роксбърг и Велислав Георгиев Чертежи за вчера. Групова изложба
Иван Бубев Диалози с дървото. Куратор: Боян Александров
Навсякъде с изкуството 3 Куратор: д-р Мария Василева
100 години „Ахинора“ Документална изложба
Уважаеми колеги, вярвам, че ни предстои още една динамична и вдъхновяваща нова изложбена година. За нас е чест, че ще можем да работим заедно и превърнем живота на художествената сцена в града ни в едно по-красиво място. За да бъде той територия на прозрачността и съвремието, в която жителите и гостите на Казанлък се срещат с необятния свят на изкуството. До 1 декември екипът на ХГ-Казанлък ще се свърже с всеки от одобрените автори, за допълнителни технически въпроси и уточнения.
На 23 ноември от 14:00 часа в Художествената галерия в Казанлък, като част от програмата „Събота в галерията“, гостуваха г-жа Деяна Костова и г-жа Славея Сурчева от Националния военноисторически музей. Заедно с тях публиката пое на необикновено пътешествие през историята, в което откри колко интересен е Военноисторическият музей на България. Разговорът беше посветен и на това как войната и изкуството са преплели своите пътища в големия проект „Глад“.
По време на срещата беше разказано, че Националният военноисторически музей съхранява над 120 000 експоната, свързани с българската военна история, че е основан през 1916 година като първия специализиран военноисторически музей у нас, както и че притежава уникални колекции от оръжия, бойни знамена, бойни награди и лични вещи на български военачалници.
Посетителите имаха възможност да научат повече за богатата ни военна история, за важната роля на музея и за начините, по които той си сътрудничи с Художествената галерия в Казанлък.
Това е 60 – тото биенале за изкуство и се провежда от 20 април до 24 ноември 2024 г. Куратор на това издание е Адриано Педроза, а мотото е Stranieri Ovunque – „Чужденци навсякъде“. Фокусът е върху темите за миграцията, изгнанието и „чуждестранния произход“.
В този контекст е курирано от Васил Владимиров и българското участие на биеналето. Инсталацията, с която участва държавата ни е с наименование „Съседите“ и изважда на показ премълчаните и избледнели спомени на оцелелите от политическото насилие на комунистическия режим в България. Проектът е създаден от Красимира Буцева, Лилия Топузова и Джулиан Шехирян и е плод на 20-годишно научноисторическо и художествено изследване. Той представя последиците от общественото умишлено премълчаване на десетилетия държавно насилие и отсъствието на памет в съвременното публично съзнание. Създавайки пространство, в което посетителите могат да станат свидетели на историите на хора, заклеймени като чужденци в рамките на българските граници, проектът е директен отговор на призива на Адриано Педроза за разглеждане на темата „Чужденци навсякъде“.
Д-р Надежда Джакова е комисар на българското участие на Венецианското биенале през 2024 г. Тя е оторизирана да осъществява връзката между държавата и Фондация „Венецианско биенале“, както и да организира самото участие. Към момента завежда Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство, филиал към Националната галерия. Тя е изкуствовед, куратор и критик. Изследователската ѝ дейност е свързана със съвременни художествени практики, съвременна живопис и фотография, сайт-спесифик арт. Има сериозен опит при работа с публиките и арт мениджмънт в художествените музеи. През 2019 г. защитава дисертация на тази тема в Института за изследване на изкуствата към БАН. Реализирала е над сто изложби, като е основен инициатор на проектите „Автобиография“, „Театър в музея“, „Пространство-публика“. Изнасяла е лекции за съвременното изкуство в България, Германия, Великобритания, Русия и Китай. Гост-лектор в УАСГ и НБУ. Член на Международната асоциация на арт критиците AICA.
Представянето на двуезичната албумна монография на проф. Милена Георгиева – „Говорът на цветята“, посветена на Анна Хен-Йосифова, премина с оживена дискусия и множество въпроси.
Проф. Георгиева разказа за предизвикателствата при създаването на монографията, която описва семейната и интелектуалната среда на Анна Хен-Йосифова в Брауншвайг, обучението ѝ в Нидерландия и живота ѝ в България като активен член на дружество „Съвременно изкуство“.
Директорът на Художествената галерия в Казанлък, д-р Пламен Петров, който също е научен редактор на книгата, подчерта в своето представяне, че проф. Георгиева е един от онези изследователи на българското изкуство, от които можем да се учим на научна етика и професионализъм при работата с българското художествено и документално наследство. Той също така отбеляза, че това е първото по рода си мащабно изследване, посветено на жена художник в България.
Монографията проследява и документира заслугите на Анна Хен-Йосифова като художничка и разкрива нейното приложно творчество, разгледано в контекста на женското участие в първите изложби на художествените дружества. Богатата каталожна част е допълнена със спомени за нея, непознати фотографии, писма и документи от личния ѝ архив. Проф. Милена Георгиева изказа благодарност към екипа на издателство „Панорама“, което с подкрепата на Национален фонд „Култура“ издаде монографията.
Когато се опитваш да разкажеш какво предстои на една среща с Мария Донева в главата ти се появяват толкова много хубави думички, измежду които ти е трудно да избереш единствените. Защото срещите с нея са изживяване, което не ви съветваме да пропускате, и защото с нея дори и страшните неща могат да се облекат в топли думи, от онези, които ти се прищява да си препишеш на ръка или да изрисуваш в най-фантастичните илюстрации.
Както Мария Донева сама казва в едно интервю на Марин Бодаков:
„Ако можех, бих си изкарвала хляба с рецитиране на стихотворения пред публика. Това са ми любимите празници и наградата за всичко. Има един момент, в който ми става леко страшно – сега ще застана отпред и ще започна да говоря тайни неща пред непознати хора. Но да, аз това правя и затова сме там заедно, заради споделянето. А после ми става страшно леко.“
–––
Мария Донева пише стихотворения за деца и възрастни, пиеси и текстове за песни. Превежда детски книги в стихове от английски език. Драматург е на Драматичен театър „Гео Милев“ в град Стара Загора. Има рубрика за книги във вестник „Сега“ и подкаст за литература в радио „Стара Загора“. Участва в различни литературно-музикални проекти, свързани с класическа музика и с джаз. Мария Донева е носител на званието Рицар на книгата за общественик с най-голям принос за българското книгоиздаване, насърчаване на четенето и подкрепа за книгата, лауреат е на наградите „Стара Загора“, „Веселин Ханчев“ и „Рашко Сугарев“, номинирана е за наградите „Христо Г. Данов“, „Перото“ и „Константин Константинов“. Често пътува за срещи с читатели, особено с деца, и с ентусиазъм се включва в празници и инициативи за насърчаване на четенето.
Срещата е част от програмата на изложбата „Радост, тъга и надежда. 25 български илюстратори на детски книги“, която се организира в партньорство с Асоциация за култура и книжовност.
Една среща, за която думите са недостатъчни.
Благодарим на Мария Донева и приятелите на галерията, с които заедно пътувахме в изумителния свят на словото и смисъла. Срещата е част от програмата на изложбата „Радост, тъга и надежда. 25 български илюстратори на детски книги“, която се организира в партньорство с Асоциация за култура и книжовност.
Към екипа на ХГ-Казанлък бяха отправени множество желания за повторение на реализирания на 22 септември пешеходен тур из улиците на Казанлък „По следите на Иван Милев“, в който заедно с десетки жители и гости на града преминахме през няколко важни за житейския и творчески път на Иван Милев топоса. Това ни провокира не просто да повторим, а тъкмо напротив – да продължим нашата пешеходна разходка, като част от образователната платформа на ХГ-Казанлък СЪБОТА В ГАЛЕРИЯТА. Една втора част на пътешествието ни из града, в което да разширим знанието си за художника и свързаните с него топоси в Казанлък.
Разказът ни този път започна от дворното пространство на Катедралния храм „Св. Йоан Предтеча“, където хвърлихме светлина върху някои слабо познати или неизвестни до този момент факти за семейството на художника и неговата рождена дата. Сетне преминахме покрай сградата на Читалище „Възродена Искра-2000“, за да продължим към двете предвидени, но за съжаление останали непосетени при първия ни тур локации – музей „Ахинора“ и Читалище „Искра“. Там се опитахме да реконструираме, през съхранените документи и произведения, последните месеци от живота на Иван Милев – от неговото последно пътуване до Казанлък, през сбогуването с родния град до последните му творчески занимания.
