Каним ви да се присъедините към нас в събота, 14 юни 2025, от 11:00 часа в централната сграда на Галерията в Казанлък за онлайн излъчване на лекторския модул „Проблеми на съвременното изкуство/2025″.
Това е чудесна възможност да се запознаете с водещи личности от света на съвременното изкуство и да станете част от международния диалог, който фондация „Процес – Пространство“ развива вече 30 години.
Програмата включва представяния на:
Венелин Шурелов – художник, преподавател и сценограф
Деян Павлов (България/Испания) – арт консултант и мениджър
Катрин Зингер – журналист и филантроп, съосновател на фондация „Зингер-Захариев“
Марина Щербенко – куратор и директор на Щербенко Арт Център, Украйна
Катя Тричкова – филмов продуцент
Специален акцент в програмата е прожекцията на документалния филм „Човекът, който не можеше повече да мълчи“, номиниран за наградите „Оскар“ и „Сезар“ в категорията късометражен документален филм през 2025 година. Това събитие е част от дългогодишната традиция на международния фестивал „Процес – Пространство“, който обединява над 600 артисти от повече от 65 държави по света.
Елате да споделим заедно тази вдъхновяваща среща със съвременното изкуство!
Събота, 14 юни 2025, 11:00ч., Централна сграда на Галерията в Казанлък
Рози, 1925 маслени бои върху платно, 50 × 39,5 cm Художествена галерия ,,Елена Карамихайлова“ – Шумен
Скъпи приятели на галерията и гости на Казанлък,
Художествена галерия – Казанлък ви кани на специален уикенд, посветен на изкуството и розите, който ще се проведе в рамките на Празник на розата.
В събота, 31 май, от 11:00 до 12:00 ч. пред Музей „Ахинора“ ще се състои „Розова акция“. В навечерието на Международния ден на детето каним нашите най-млади приятели да превърнат паветата пред музея в собствена розова градина с помощта на цветни тебешири, вдъхновени от картината „Розова градина“ на Иван Милев (при добро време).
През деня в Централната сграда на галерията започва и активността „По следите на розите“. С помощта на специален работен лист децата ще могат да открият картини с рози в експозициите и да научат повече за начина, по който художниците пресъздават красотата на това цвете. Всички посетители до 18 години влизат безплатно, като най-малките трябва да бъдат придружени от възрастен.
От 19:00 ч. в галерията ще се проведе тур и лекция „С розите на Елена Карамихайлова“, посветени на изложбата „…И продължавах да рисувам сама“, организирана по повод 150 години от рождението на Елена Карамихайлова. Събитието е част от инициативата „Събота в галерията“.
В неделя, 1 юни, от 18:00 ч. ще бъде открита изложбата „Минипринт Казанлък“ – експозиция за съвременна малка графика, организирана от Петър Бояджиев и Даниела Зекина. Изложбата представя вълнуващ диалог между традицията и иновацията чрез висококачествени произведения на художници от цял свят. Активността „По следите на розите“ продължава и в неделния ден.
Събитията са част от програмата на Празника на розата, организиран от Община Казанлък. Елате и се потопете в света на изкуството и аромата на розите!
На 17 май ви каним да преживеем заедно една специална вечер, посветена на изкуството, културата и вдъхновението. Програмата на Нощта на музеите предлага богато разнообразие от събития за всички възрасти и интереси.
В 17:00 ч. в Централната сграда ще се състои литературна среща с представяне на книгата „Въпреки всичко: българските писатели в годините на цензурата“ от Кристина Патрашкова. От 18:30 ч. в Къща музей „Ненко Балкански“ ще се проведе художествената акция „Портрети“ с участието на утвърдени художници. В 19:30 ч. в Къща музей „Дечко Узунов“ ще бъде открита самостоятелната изложба на Лиляна Петрова с куратор д-р Любен Малчев.
Вечерта продължава в 20:30 ч. с фолклорна прелюдия с участието на Фолклорен ансамбъл „Палавници“ към Народно читалище „Жар 2002“ – Казанлък и младата изпълнителка Яна Славова. От 22:00 ч. пред Музей „Ахинора“ ви очаква впечатляващо огнено шоу на група „Палячи“, а в 23:00 ч. в Централната сграда ще се проведе интерактивната детективска игра „Да потърсим нощта“ с предварително записване и награди за победителите.
През цялата вечер посетителите ще могат да разгледат временните изложби и постоянните експозиции в Централната сграда, Къща музей „Ненко Балкански“, Къща музей „Дечко Узунов“ и Музей „Ахинора“. Всички музейни пространства ще бъдат отворени за посещение.
Ако нямате планове, посетете музей „Ахинора“ и станете част от второто събитие от проекта ни „Пос(в)ещение на картина“ – творческа инициатива, създаваща мост между изобразителното изкуство и литературата в нашия град!
15 май 2025 г. (четвъртък), 18:00 ч., Музей „Ахинора“, гр. Казанлък
За наша радост, гост на събитието ще бъде Яница Радева – авторка на стихосбирките „Друг ритъм“ и „Кошерът на думите“ и няколко романа („Бонбониерата“, „Сезонът на Йоана“, „Пътят към Тива“, „Поздрави от Хадес“. Най-новият е „Годината, която започна в неделя“ (2024). Носител е на Славейковата награда за 2009 г., на първа награда от конкурса за разказ „Яна Язова” и на наградата „Рашко Сугарев“, на Грамота за млад автор от Министерството на културата за „Бонбониерата”. Има номинации за роман на годината на НФ „13 века България“ за „Пътят към Тива“ и „Поздрави от Хадес“ и др. „Годината, която започна в неделя“ е в късия списък за наградата „Перото“ и получава номинация за наградата на книжарници „Хеликон“ за 2024 г. При нас Яница идва освен с текста си, посветен на Ахинора, но и с последния си роман – „Годината, която започна в неделя“.
Специална изненада: заедно с Яница ще ни гостува и Маргарита Дончева, художник на корицата на „Годината, която започна в неделя“. Създател е творческото ателие „калИГРАфия“ и е провела над 70 курса по калиграфия в цялата страна. Създала е поредица от калиграфски изложби. Участвала е в изложби на плаката в Двореца на нациите – Женева, Барселона и др. Автор е на корици за летописите на театрите в Сливен, Пазарджик, Варна и София, на корици за издателствата „Жанет 45“, „Хеликон“, „Авлига“, „Валентин Траянов“. Създава пощенски марки, пликове и печати към Министерството на пощите и далекосъобщенията.
Модератор на събитието ще бъде Гергана Атанасова.
В центъра на вечерта ще бъде емблематичната творба „Ахинора“ (1925) от Иван Милев – произведение със забележителна история, създадено преди точно 100 години. Картината черпи вдъхновение от разказа за царица Ахинора, съпругата на Хан Аспарух, от сборника „Видения из древна България“ на Николай Райнов.
Елате да дорисуваме с думи съдържанието на картината-домакин и да допишем с рисунка представата за нашия гост-автор! Калиграфията ще добави празнично заглавие на емоциите, които ще споделим заедно!
Преди 100 години Иван Милев създаде своята забележителна творба „Ахинора“ – мистичен образ, който съчетава сецесионни влияния с българската народна традиция. Днес тази картина е не просто произведение на изкуството, а символ на националния дух и женската сила, оставил дълбока следа в българското културно съзнание.
Искаме да споделим с вас моменти от културната инициатива, която се проведе под патронажа на г-жа Десислава Радева, съпруга на президента на Република България, и с участието на г-жа Наталия Киселова, председател на Народното събрание.
В чест на тази годишнина, Художествената галерия в Казанлък организира проект, който поставя вдъхновяващия образ на Ахинора в диалог със съвременността. Поканихме 100 забележителни жени, свързани с Казанлък – лекари, учители, предприемачи, творци, общественици, спортисти и майки – които с делата си допринасят за развитието и културната идентичност на нашия град. Д-р Пламен В. Петров, директор на Художествената галерия, представи на гостите историята на творбата и нейното значение за българското изкуство. „В художествено отношение, „Ахинора“ може да бъде определена като един от най-енигматичните женски образи в историята на българското изкуство,“ сподели той.
Събитието започна в Художествената галерия с вълнуващи изпълнения на хор „Ваня Монева“и приветствие към гостите от доц. д-р Аксения Тилева, заместник кмет на Община Казанлък.
Г-жа Наталия Киселова, председател на Народното събрание емоционално припомни за първия си досег с творчеството на Иван Милев от ученическите ѝ години.
Акцентът на събитието беше дискусионният панел, в който участваха г-жа Десислава Радева, съпруга на президента на България , г-жа Мария Гинева от сдружение „Бъдеще за децата“ и г-жа Севдалина Карабоюкова. Разговорът, модериран от журналиста Васил Христов, президент на Foreign Press Association в Лондон, засегна множество аспекти на женската идентичност. Дискутираха се както историческите измерения на образа на българката, така и съвременните предизвикателства. Участничките изразиха общото мнение, че в днешно време се поставя твърде голям акцент върху външния вид на жените, а не върху техните професионални и личностни качества.
Инициативата създава уникален архив чрез фотографии, интервюта и лични истории на поканените дами, документирайки приноса на жените към общността и подчертавайки ролята на Художествената галерия като активен културен медиатор.
„Превръщаме галерията от традиционен музей в модерно пространство за комуникация и среща на различни поколения, идеи и култури,“ споделя д-р Петров.
Благодарим на всички участници и гости, които направиха това събитие незабравимо!
20 май до 30 юни е тазгодишната сесия по набиране на предложения за изложби за следващата календарна година. На Ваше разположение са четири зали за временни експозиции във филиалите на институцията – две в Къща музей „Дечко Узунов“ и две в Къща музей „Ненко Балкански“.
Документи, свързани с подаване на предложения за изложби за сезон 2026 – 2027, можете да откриете на:
От днес, четвъртък, 1 май 2025 г., в музей „Ахинора“ отваря врати изложбата „ВИЕ НЕ РАЗБРАХТЕ КОЙ СЪМ АЗ… 100 години след постигането на една мечта“, посветена на Иван Милев. Експозицията ще бъде достъпна за посетители до ноември 2025 г.
В събота, 3 май, от 19:00 ч. в централната сграда на Художествената галерия в Казанлък ще се проведе съпътстваща лекция на тема „Иван Милев – по пътя на една мечта. 100 години по-късно“. Лектор ще бъде директорът на галерията д-р Пламен В. Петров. Събитието е част от програмата „Събота в галерията“. След лекцията посетителите ще имат възможност да разгледат изложбата.
ВИЕ НЕ РАЗБРАХТЕ КОЙ СЪМ АЗ…
100 години след постигането на една мечта
май – ноември 2025 Музей „Ахинора“
„Гнуся се днес от всичко и търся истината у себе си, а там има много“ – ще напише в свое писмо Иван Милев от 15 януари 1921 г. до архитекта, писателя модернист, критик и общественик Чавдар Мутафов. И действително именно като път към търсене на истината у себе си може да бъде възприемано цялото творческо странстване на Иван Милев като художник. Към него той поема не по-късно от 1914 г., откогато датира и първият му познат ни визуален творчески опит, днес част от архивното наследство на Художествена галерия – Казанлък. Още на 6 ноември 1917 г. Иван Милев дава и своята дума, записвайки в дневника си: „От днес мой другар и съпътник в живота ми става моето хубаво изкуство. Аз него най-обичам и на него съм служил открай“. Два дни по-късно ще подреди и първата си самостоятелна изложба в родния град Казанлък, а след 3 години, още непристъпил през прага на Държавната художествена академия в София, ще дръзне да се заяви като художник и в столицата. Оригиналният плакат от тази първа голяма изява, с негов автопортретен образ, е запазен и продължава да свидетелства за серизоното му намерение да намери свое място на художествената сцена. Сякаш напук на острата лична констататция: „Аз, един провинциален, селски даскал – кой би повярвал в нещо на мен – разбира се, никой!“.
Това като че ли е сред мотивите, които ще го тласнат към преследването на една бюрократична цел – да се дипломира в професионално учебно заведение, макар да е убеден, че „у нас са свикнали да питат где сте свършили – коя Академия, както не малко питаха и мен, но те не знаят какво е дар, художествен огън, нюх и т. н.“. От приема в Държавната художествена академия до дипломирането изминават 5 години. Междувременно въпреки критиките, или пък тъкмо заради тях, през юли 1922 г. ще се осмели да отправи молба към ръководството на учебното заведение да му бъде предоставен салон, за да подреди своя нова изложба. Молбата му е отхвърлена, но не и надеждата за успех. През декември същата година той депозира ново искане със същото намерение. Какво е накарало ръководството на институцията да се съгласи, едва ли някога ще узнаем, но на 6 януари 1923 г., в салон № 2 на Академията той постига целта си. По повод видяното в изложбата Стефан Митов е категоричен: „За първи път в нашето декоративно изкуство и то в своите най-големи пана Милев се домогва да долови съществените елементи на нашия национален декоративен стил. Най-добре постига той това в колорита, даже в работи, които по сюжет не са национални. Има нещо ориенталско, силно, брутално ярко, кипящо-жизнерадостно и буйно в силните хармонии, в които са издържани неговите работи“. Критикът обаче няма да спре дотук. Остро ще отсъди: „Всички изложени работи, обаче, говорят за твърде слабо владение на рисунката, почти пълно непознаване на формата… работите въобще изглеждат повърхностно живописни, като красива тапицерия, липсва им дълбочина и внушителност, макар че явно художникът се стреми към символизации и вглъбяване“.
Това обаче е само едно мнение. На 29 юни 1925 г. Иван Милев получава Свидетелство № 263 от адиминистрацията на Държавната художествена академия, удостоверяващо юридически правоспособността му да се назовава „художник-декоратор“ и да „упражнява свободно професията си“. Не само на думи, не само на дела, но и „на документ“ той вече е художник. А му остават по-малко от 18 месеца живот. Живот, в който да покаже изкуството си, в което иска Другите наистина да повярват. Не на думи, а същински да усетят, да разберат. Настоящата изложба, подредена в музей „Ахинора“ днес, 100 години след дипломирането на Иван Милев, е повод за пътешествие из краткия, лъкатушещ в своите пластически търсения творчески свят на автора – от първите оцелели опити до съзряването му в ателиетата на Държавната художествена академия. Възможност всеки зрител сам да съотнесе известните ни днес факти за житейския път на художника към достигналите до нас образи, излзели изпод четката му между 1915 и 1925 г., по-голямата част от които днес се опазват в колекцията на ХГ– Казанлък. Изложба – стремеж да се доближим до знанието за Иван Милев и чувствителността му към „родното“, в цялото многообразие от нюанси, които това понятие съдържа в себе си.
Още през 1921 г., като обвинение срещу Чавдар Мутафов, Иван Милев пише: „Аз съм Артист – това зная – нося в себе си днес огън, който може би утре ще угасне, но днес аз съм художник“, а сетне добавя огорчено: „Вие не разбрахте кой съм аз…“. И днес, десетилетия по-късно, същите тези думи се явяват като припомняне, като мрачен стон, че в своето съвремие Иван Милев остава сякаш действително неразбран в погнусата си. Заради характера си. Заради краткия си земен път. Досущ като в днешния ден, в който все по-трудно разпознаваме големите стойности около себе си.
Не пропускайте възможността да посетите изложбата още от днес и да се включите в лекцията на 3 май!
Каним ви на едно вълнуващо културно преживяване в Художествената галерия на Казанлък тази вечер (четвъртък, 24 април 2025г.) от 17:30 ч.!
Специален гост: Георги Тошев, който ще представи новото допълнено издание на книгата „Години любов“, посветена на великата българска актриса Невена Коканова и документалния филм „Пътуване“, разкриващ непознати моменти от живота на актрисата. В книгата са включени над 250 уникални снимки от личния архив на дъщерята на Невена Коканова – Теодора Шарланджиева, много от които се публикуват за първи път!
Събитието е част от откриването на фотографската изложба „Каменното гнездо“ с творби от Националния фотографски пленер в село Иглика – любимото място и убежище на Невена Коканова.
Заповядайте на 24 април 2025г. от 17:30 ч. в Художествена галерия – Казанлъкда се потопим заедно в магията на изкуството, фотографията и кинематографията, почитайки паметта на една от най-ярките звезди на българското кино!
В Къща музей „Ненко Балкански“ се състоя откриването на изложбата „НАЧАЛОТО. Укрепяване на пороите и залесяване“, посветена на делото на Феликс Вожли и Петър Манджуков. Събитието привлече множество гости от различни сфери, обединени от интереса към историята на горското дело в България.
Представянето на луксозния фотоалбум, съпътстващ изложбата, се проведе в Художествената галерия на Казанлък. Емоционалният разказ за пътя на изложбата и създаването на книгата се превърна в истински празник, с който ХГ-Казанлък се включва в отбелязването както на Световния ден на книгата, така и на Седмицата на гората.
Експозицията отбелязва четири значими годишнини: 150 години от рождението на френския лесоинженер Феликс Вожли, 120 години от основаването на „Бюрото за укрепване на пороищата и залесяване“ в Казанлък, 100 години от създаването на Лесотехническия университет – София и 100 години от обявяването на „Седмица на гората“ с държавен декрет.
Изложбата е резултат от тригодишния труд на екип, събирал материали – документи, писма, спомени и снимки, свързани с основаването на Бюрото на 23 април 1905 г. и неговата дейност през годините. Особен акцент е поставен върху приноса на Феликс Вожли, който за шест години успява да създаде четири секции на „Бюрото“ в Сливен, Кюстендил, Трън и Карлово, които по-късно нарастват до 38, преди да бъдат трансформирани в Държавни горски стопанства през 1948 г.
Сред официалните гости на събитието бяха бившият заместник-министър на земеделието и храните Мирослав Маринов, доц. д-р Евгени Иванов Цавков – ръководител катедра „Дендрология“ в Лесотехнически университет София, и г-жа Мирена Татарджийска – директор на ДГС-Казанлък. Присъстваха също представители на музеите в града, на Община Казанлък, както и експерти и фотографи от София и страната.
Експозицията включва документални фотографии, свързани с дейността на Вожли и Манджуков, съвременни снимки на промените в терените и гори от днешно време, както и акварели на казанлъшкия художник Радомир Мандов (1883 – 1947), рисувани на терен през 1920 – 1921 г. по поръчка от „Бюрото“.
Изложбата е резултат от сътрудничеството между множество институции, като водеща роля има Община Казанлък, следвана от Лесотехнически университет София, „Музейна сбирка гр. Шипка“ към ДГС Казанлък, РДГ Стара Загора, Исторически музей „Искра“ – Казанлък, Читалище „Светлина – 1861″ – Шипка, Държавните архиви в Пловдив, Сливен, София, Кюстендил, Смолян, Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства Казанлък, Градски исторически музей – Клисура, както и частни лица и наследници на Петър Манджуков.
Изложбата „НАЧАЛОТО. Укрепяване на пороите и залесяване“ ще остане отворена за посещения до 1 юни 2025 г. в Къща музей „Ненко Балкански“ и представлява уникална възможност за запознаване с важна страница от историята на лесовъдството в България и приноса на френската школа за опазването на българските гори.
„Шетала мома, шетала, Лазаре, низ тая росна градина, сеяла мома, сеяла, Лазаре, ситен ми ранен босиляк. Не се родило босиляк, Лазаре, най се родило маргарит, ситен маргарит, Лазаре, и безценни камъне. Надошли златари, Лазаре, да си оценят камъне. Не ценили камъне, Лазаре, най си ценили момата.“
В навечерието на едни от най-красивите български празници – Лазаровден и Цветница ви каним на среща, посветена на пролетта и на разцъфналата моминска хубост. Нека с усмивка да се потопим в пъстрия свят на старата ни традиционна българска култура и да се заредим с празнично настроение чрез разговор-беседа с етнолога Анелия Овнарска и чрез ревюто на автентични детски носии, представени от деца от танцова школа към ДК „Арсенал“. Темата за пролетните момински обичаи, за красотата на българката, и за неслучайните знаци и символи скрити в облеклото и накитите ѝ, е все така омайна и будеща интерес чак до наши дни. По тази причина ще си говорим именно за лазарките, за лазаруването като обред, и за порастването на момичетата, повдигайки завесата на миналото и потъвайки в поотминалите поверия на предците ни. Заповядайте в Художествената галерия – Казанлък на 11 април (петък) в 17.00 ч. Ще ви очакваме! ______________
Анелия Овнарска е доктор по етнология, организатор на събития и работни ателиета за деца и възрастни, свързани с традиционната българска култура, съорганизатор и координатор на събори за народно творчество, лектор и водещ на срещи с фолклорна насоченост. Тя е изкусен разказвач на истории и автор на книгата „Думам ти, щерко“, която също ще бъде представена на това събитие.
