Категория: Новини

Художествена галерия – Казанлък и Регионале Исторически Музей – Хасково имат удоволствието да Ви поканят на втората лекция от проекта „Събота в галерията на път“ на тема:

Разказ за художника Иван Милев (1897 – 1927)

Иван Милев е роден в Казанлък през 1897 г. и в своя кратък житейски път до 1927 г. успява да се утвърди като един от най-значимите български художници. Галерията в родния му град притежава над 100 негови художествени произведения, както и голяма част от личния му архив (кореспонденция, поезия, драматургични опити, дневници), дарен от родственици на автора през 1944 г. В колекцията на институцията се намира и един от най-ярките образи в историята на българското изкуство, дело на Иван Милев – картината му „Ахинора“, която сам той дарява на родния си град през 1926 г. – няколко месеца преди смъртта си.

В настоящата лекция ще проследим жизнения и творчески път на художника, като ще акцентираме на подредената от него самостоятелна изложба в Хасково през април 1920 г.

Лекцията е част от образователната платформа „Събота в галерията“ и нейният модул „История на изкуството за всички“, който през годините се утвърди като ценен източник на знания за българското изобразително изкуство.

„Събота в галерията на път“ е проект на Художествена галерия – Казанлък и представлява разширение на успешната образователна платформа „Събота в галерията“, която вече три години привлича разнообразна публика. Новият проект е фокусиран върху казанлъшките художници, оставили своя отпечатък в различни градове на България. Към всяка лекция ще бъде заснето видео, което ще бъде предоставено онлайн на сайтовете на партньорските галерии, за да достигне до по-широка аудитория.

Присъединете се към нас за един вдъхновяващ следобед, посветен на изкуството и творчеството на един от значимите български художници!

Къща музей „Кирково училище“ ,Хасково

5 април 2025 г. (събота)

11:00 ч.

Лектор: Катя Христова

Проектът се осъществява с подкрепата на програма „Разпространение’24“ на Национален фонд „Култура“.

Вход свободен.

С радост обявяваме началото на новия проект „Пос(в)ещение на картина“ – творческа инициатива, която създава мост между изобразителното изкуство и литературата в град Казанлък.

„Пос(в)ещение на картина“ се роди благодарение на писателката Гергана Атанасова, чиято идея вдъхнови екипа ни. Проектът цели да създаде пространство, където изобразителното изкуство и литературата се срещат в хармонично единство. Концепцията е изключително интересна – избрана картина от галерията става символичен домакин на вечерта, а гостуващ писател или поет създава специален текст-посвещение за нея. Тези творчески срещи ще се провеждат в залите и филиалите на Художествената галерия в Казанлък, събирайки заедно ценители на изкуството и литературата.

Първата среща-разговор от поредицата ще се проведе на 2 април 2025 г. (сряда) от 18:00 ч. в Музей „Ахинора“.

Гост-автор: Ина Иванова – талантлива поетеса и писател, автор на сборниците с разкази „Право на избор и други проклетии“, „Името на неделята“, „Летящ акордеон“ и „И винаги любовта“, романа „Кар танеси“ и стихосбирките „малки букви“, „Криле от папиемаше“ и „Нещата, за които мълчим“.

Картина-домакин: „Ахинора“ (1925) от Иван Милев – произведение с богата история, създадено преди точно 100 години. Картината е вдъхновена от разказа за царица Ахинора (съпругата на Хан Аспарух) от сборника „Видения из древна България“ на Николай Райнов.

Модератор: Гергана Атанасова

В идните месеци проектът ще продължи с нови срещи между изкуствата, където ще наблюдаваме как „езиковата вълна“ създава нови цветове чрез отражението си в изобразителното изкуство и как визуалният филтър на рисунката пропуска и допълва словото.

Присъединете се към нас в „Пос(в)ещение на картина!

Вход свободен.

Художествена галерия – Казанлък Ви кани на среща с един от най-изявените съвременни български писатели — Георги Господинов.

В рамките на инициативата ни „Думите в галерията” за първи път в Казанлък ще бъде представена неговата най-нова творба „Градинарят и смъртта“ — първата му книга след спечелването на престижната Международна награда „Букър“ през 2023 г.

ЗА СЪБИТИЕТО
Разговорът с автора ще бъде модериран от Пламен В. Петров, директор на Художествената галерия в Казанлък. Беседата обещава да изследва екзистенциалните измерения на времето, паметта и загубата, които са централни в творчеството на Господинов. Ще разсъждаваме върху границите между личната история и колективната памет, върху нашите опити да намерим убежище от скоростта на съвременния свят и неизбежността на тъгата като форма на човешко познание. Разговорът ще засегне и темите за крехкостта на човешкото съществуване и връзката ни с природата като последно убежище.

Каним Ви да бъдете активни участници в този диалог, за да пренесем духа на книгите в реалните измерения на нашия живот.

ЗА КНИГАТА
„Тази книга няма лесен жанр – пише Георги Господинов, – тя трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман – има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада – баща ми. Сега миналото се пропуква тихо и започва да се срутва върху мен с всичките си следобеди. Не книга за смъртта, а за живота, който чезне. Има разлика.“

ЗА АВТОРА
Георги Господинов е един от най-четените и превеждани български автори по света. През 2023 г. печели Международен Букър за английското издание на романа си Времеубежище (превод Анджела Родел), факт, който отваря вратите пред новата българска литература. Романът вече е публикуван на 40 езика. Неговият първи роман, Естествен роман (1999) се превръща в събитие за новата вълна в прозата и връща читателите към българската литература. Романът му Физика на тъгата печели Европейската награда Ангелус (2019) и международната награда Ян Михалски (2016). Чуждата критика сравнява Господинов с писатели като Маркес, Орхан Памук, Милан Кундера. Произведенията му се преподават в университети в Европа, Великобритания, САЩ, Аржентина. През 2024 Кавалер на Френския орден за изкуство и литература. Георги Господинов е доцент по нова и съвременна българска литература към Института за литература при БАН. Живее и работи в София. Най-новата му книга е „Градинарят и смъртта“ (2024).

Не пропускайте възможността да се срещнете на живо с един от най-значимите гласове в съвременното българско общество и литература и да се потопите в света на неговата най-нова творба.

Очакваме Ви!

Константин Трингов е роден през 1907 г. в Казанлък, където първите му учители по рисуване са известните художници Станю Стаматов и Димитър Чорбаджийски – Чудомир. През 1937 г. завършва живопис в Художествената академия при проф. Никола Ганушев и проф. Цено Тодоров.

Трингов се утвърждава като един от майсторите на пейзажа в българското изкуство, създавайки същевременно забележителни натюрморти и портрети. Творческият му път включва множество самостоятелни изложби в страната и чужбина, както и участия в общи художествени изложби. През 1968 г. е награден с орден „Кирил и Методий“ I-ва степен за приноса му към съвременното българско изкуство.

Лекцията е част от образователната платформа „Събота в галерията“ и нейния модул „История на изкуството за всички“, който през годините се утвърди като ценен източник на знания за българското изобразително изкуство.

„Събота в галерията на път“ е проект на Художествена галерия – Казанлък и представлява разширение на успешната образователна платформа „Събота в галерията“, която вече три години привлича разнообразна публика. Новият проект е фокусиран върху казанлъшките художници, оставили своя отпечатък в различни градове на България. Всяка лекция беше заснета и предоставена онлайн на сайтовете на партньорските галерии, за да достигне до по-широка аудитория.

Събитието предложи вдъхновяващ следобед, посветен на изкуството и творчеството на един от значимите български художници.

В Художествена галерия Казанлък се случи изключително вдъхновяващо издание от цикъла „Събота в галерията“, което се проведе на 15 март 2025 г. от 13:00 часа в централната сграда на галерията.

В рамките на този специален следобед имахме възможността да се потопим в уникалния свят на тактилната поетика – иновативна концептуална рамка, разработена от един от най-изявените съвременни български творци и теоретици в областта на експерименталното изкуство.

Проф. Тотляков разкри пред публиката своя задълбочен творчески път, изминат в продължение на почти две десетилетия, през които последователно е изграждал и обогатявал идеята за тактилното като фундаментален елемент на художествения процес.

Лекцията включи подробен преглед на философската и теоретичната основа, стояща зад концепцията за тактилно изкуство. Беше направено хронологично представяне на ключови творчески проекти на автора от 2011 г. до настоящия момент. Проф. Тотляков анализира произведения, при които повърхността на кожата и движението на тялото се превръщат в основни канали за възприемане на изкуството. Демонстрирани бяха специфични техники, използвани в работата на автора за активиране на тактилните усещания. Проведе се дискусия върху връзката между тактилното и визуалното в съвременното изкуство.

За автора: Атанас Димитров Тотляков е професор, доктор на изкуствознанието. От 2003 г. преподава рисуване във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Факултет по изобразително изкуство. Неговата работа се отличава с интер-, транс- и мултидисциплинарен подход към артистичните практики. Като съвременен творец, той създава експериментални произведения, които въздействат върху публиката чрез усещания за допир, натиск и вибрация или техни визуални корелати.

Проф. Тотляков е разработил иновативна стратегия за свързване на тактилното и визуалното възприятие в творческия акт, разглеждайки сензориката на тялото като разширено поле на съзнанието. Той е теоретик на специфичен модел на изкуството, определен като „атомизъм на втечнената култура“ (флуиден атомизъм), характеризиращ се с динамични взаимодействия в непрестанно променяща се структура.

Събитието бе едно различно и обогатяващо преживяване, което ни даде възможност да разширим разбирането ни за изкуството отвъд границите на зрителното възприятие!

Състоя се поредната „Събота в Галерията“ този път с една от основателките на групата жени-художнички „8-ми март“. Алла Георгиева разказа за историята на създаването ѝ през 1997 година и най-интересните проекти на групата. Тя анализира съвременната ситуация в България и обсъди дали е необходимо продължаването на борбата за женски права днес. Освен това, и представи частния Музей на жената, който е основала.

Алла Георгиева е родена през 1957 година в Харков, Украйна (по онова време част от СССР). Живее и работи в България. Завършила е Харковската академия за изкуство и дизайн. Творчеството ѝ обхваща живописта, рисунката, фотографията, инсталацията, обектите, видеото, пърформанса и карикатурата, съвместно с Чавдар Георгиев.

Алла Георгиева участва в мащабния ни проект „Глад“ с три фотографии от серията Alla’s Secret / Collection 2000, които показва за първи път в изложбата „Субекти и сенки“ на женската група „8-ми март“ в АТА Център за съвременно изкуство в София през 2000 г. За тях самата тя споделя:

„Моите работи са вдъхновени от света на агресивната реклама, предназначена за жените, проповядваща идеите на консуматорското общество. Аз изследвам контраста и противоречията между рекламните стратегии и реалния живот. В серия от три плаката представям своето параноидално съществуване, заемайки характерните трикове на рекламата, използваща модна стратегия на имитация на „истинския живот“. Заглавието на серията е перифраза на името на световноизвестната марка за женско бельо „Victoria Secret”. Аз рекламирам женско бельо и същевременно „рекламирам“ моя собствен живот. В трите плаката приготвям популярни традиционни български ястия в моя дом. Използвам автентичните популярни лога от различни известни реклами за женско бельо.“

Проведе се една интересна среща от цикъла „Събота в Галерията“. Тя ни срещна с две забележителни личности от съвременната арт сцена, които ни разкриха вълнуващата история на един от най-значимите фестивали за съвременно изкуство в България.

Христина Бобокова е утвърден изкуствовед и арт мениджър на множество културни проекти в България и чужбина. Завършила е Журналистика в СУ „Климент Охридски“, Изкуствознание в Национална Художествена Академия и магистратура по „Историческо наследство и културни институции“. Нейните специализации по история на изкуствата, арт мениджмънт и музейни практики в Италия, САЩ, Великобритания, Гърция и България я утвърждават като експерт в областта. Като управител на фондация „Процес-Пространство“ и зам.-директор на фондация „Нумизматичен музей-Русе“, тя активно работи за съхранението и популяризирането на българското културно-историческо наследство. Член е на престижни организации като Съюза на колекционерите в България, Сдружение „Български музеи“ и Съюза на Българските Художници.

Рада Якова е талантлив художник, илюстратор и графичен дизайнер, чийто път в изкуството преминава през Виена, където завършва Университет за приложни изкуства, и Хага, където работи като организатор на културни събития в Кралската картинна галерия (2012-2021). Нейното творчество включва забележителни проекти като арт инсталацията „Розов облак“ (2019-2024), акция „Тухлата“ (2023) и участия в престижни изложби, включително съпътстващата изложба на Венецианското биенале „Personal Structures“ (Palazzo Mora, 2019). От 2023 г. е артистичен директор на фестивал „Процес-Пространство“.

В програмата ще видите

Прожекция на документалния филм „Данте и въздушното перо“ Филмът е посветен на паметта на Димитър Грозданов – създателя на фестивал „Процес-Пространство“, и разкрива неговото безценно наследство за българската култура.

Дискусия за фестивал „Процес-Пространство“ Лекторите ще споделят любопитни факти от историята на форума, ще разкрият неговата мисия и ще представят плановете за бъдещи издания и проекти.

Изложба „Гладът на сърцето“ Като част от мащабния проект „ГЛАД“, изложбата представя осем знакови творби от колекцията на фондация „Процес-Пространство“.

Заповядайте на тази уникална среща, която обещава да бъде вълнуващо пътешествие в света на съвременното българско изкуство!

WIDE ART форум 2025 довежда в Казанлък, макар и виртуално, едни от най-значимите фигури в съвременното българско изкуство: театралният режисьор Явор Гърдев, легендарният творчески тандем Мисирков/Богданов, писателката и психотерапевт Виргиния Захариева, визуалният артист RASSIM® (Красимир Кръстев), джаз експертът Таня Иванова, както и кураторите Теодора Константинова и Радослав Механджийски!

WIDE ART форум е най-новият проект на образователната платформа „Art & Culture Today“, който разширява представите ни за понятието изкуство. Събитието обединява гледните точки на изявени съвременни художници и специалисти в областта на изкуството.

В рамките на форума бяха изследвани актуалните предизвикателства пред съвременното изкуство и неговата роля в интерпретирането на обществените парадокси и средата, в която живеем. Потопихме се в дълбоката връзка между творческия процес, ритуала и психотерапията, както и разгледахме как тялото се превръща в инструмент за артистична експресия и експерименти. Специално внимание бе отделено на значението на импровизацията и творческата свобода, включително интригуващите пресечни точки между джаза и съвременните артистични форми. В контекста на технологичното развитие, изследвахме и уникалния човешки елемент в изкуството спрямо възможностите на изкуствения интелект.

Лектори и теми:

Явор Гърдев (театрален и кинорежисьор)

Тема: „Принципът на присъствието в съвременното изкуство срещу безсубектността на езиковите генеративни модели“

Дискусия за ценността на присъствените форми на изкуство в дигиталната ера.

Мисирков и Богданов (фотографи и кинематографисти, съучредители на Българско Фотографско Сдружение)

Тема: „Свободата да се променяш“

Виргиния Захариева (писател, артист и психотерапевт, автор на романа „Девет зайци“)

Тема: „Творчество & ритуал“

Лекция, насочена към всички, които копнеят да творят и не могат да си представят живота си без творчество.

RASSIM® – Красимир Кръстев (съвременен визуален и пърформанс артист)

Тема: „Exbodytion“

Иновативен поглед към връзката между тялото и изкуството.

Таня Иванова (водеща на „Следобедни импровизации“ в Jazz FM)

Тема: „Джаз и съвременно изкуство – пресечни точки“

Открийте неочакваните връзки между джаза и съвременното изкуство.

Теодора Константинова & Радослав Механджийски (изкуствоведи, куратори)

Тема: „Ирационалното изкуство в ерата на изкуствения интелект“

Изследване на парадоксалните произведения в съвременното изкуство.

Знаете ли, че България е една от първите страни в света, разработили космическа храна? През 1979 година, за полета на първия български космонавт Георги Иванов, нашите учени създават специално лиофилизирано меню, включващо традиционни български ястия като лютеница, таратор и кисело мляко. И до днес българските технологии за космическа храна продължават да се развиват и усъвършенстват в Института по криобиология и хранителни технологии.

Това е темата от поредната среща от поредицата „Събота в Галерията“ – този път с акцент върху бъдещето на храната!

Събота, 15 февруари 2025, от 13:00 часа в централната сграда на Художествена галерията – Казанлък имахме удоволствието да посрещнем д-р Николай Солаков с презентация на тема „Лиофилизираните храни – предизвикателството на новия век“.

Д-р Солаков представи съвременните тенденции в областта на лиофилизацията и сподели своя богат опит като изследовател в Института по криобиология и хранителни технологии – София. След презентацията гостите имаха възможността да опитат различни лиофилизирани храни и да се уверят сами в техните качества!

За лектора:

Със задълбочена академична подготовка, включваща бакалавърска степен по медицинска химия, магистратура по химия на храните и следдипломна квалификация по хроматографски методи за анализ, д-р Солаков е защитил докторска степен в областта на технологията на биологично активните вещества (БАВ).

Събитието е част от съпътстващата програма на проекта „Глад“, който можеше да бъде разгледан до 31 март 2025 г. Проектът се осъществява с подкрепата на Министерството на културата на Република България.

Публиката беше поканена на личен разговор за творчеството на Лъчезар Бояджиев.

Той сподели: „Всеки образ е пирон, всеки пирон е око. Когато гледам – какво виждам? Когато виждам обкова на една икона, какво гледам? Когато съм в Лувъра, дали съм на поклонение или на забавление? Когато съм в града, какво ме води насам-натам – картата или навигацията? Когато съм в публичното пространство, съм ли частен случай?

Когато ‘заковавам’ идеите си в образи, оставям по една тесла за този, който иска да ги разкове. Скованото ‘сандъче’ на ретроспективната ми цялост е черна кутия, която иска да стане бял куб, разтворен за окото на публиката.“

Художникът представи свои творби и проекти, свързани с „Колко гвоздея в устата…“, произведението, което е част от големия ни проект „Глад“.

Лъчезар Бояджиев е роден през 1957 г. Живее и работи в София. Завършил е Националната художествена академия в София през 1980 г. Работи в областта на инсталацията, фотографията, рисунката, обекта, текста, видеото и перформативните лекции. Член-основател е на ИСИ–София. Негови изложби са реализирани в цялата страна, както и в САЩ, Австрия, Гърция, Русия, Турция, Косово, Германия, Дания и др.