Художествена галерия на Казанлък се включи в инициативата „Чергата НИ“, представена в парк „Розариум“. Проектът обедини ученици, деца от детски градини, читалищни и фолклорни състави, културни институции, НПО организации, пенсионерски клубове и граждани на Казанлък и полския град Ломжа.
200-метровата казанлъшка черга е създадена по инициатива на Община Казанлък с участието на 153-ма души, които са изработили близо 470 хиляди възелчета. Заедно с нея беше представена и 40-метровата черга от Ломжа, Полша.
Проектът е вдъхновен от българската художничка Ивайла Живкова – Рошак, която от години живее и работи в Ломжа. Чергите са изработени от отпадъчни материали, непотребни дрехи и различни тъкани и носят послание за общност, сътрудничество и грижа към средата.
На 23 май тази година всички музейни институции на Казанлък обединяват усилията си, за да превърнат ежегодната международна инициатива „Нощ на музеите“ в незабравимо изживяване за жителите и гостите на Долината на розите. Екипите на Исторически музей „Искра“, Музея на фотографията, ЛХМ „Чудомир“ и на Художествена галерия – Казанлък ще ви очакват в тази специална вечер, в която историята, изкуството, музиката, танцът, разговорите и емоциите ще бъдат споделени.
За екипа на Художествената галерия на Казанлък е радост да ви посрещне в своите пространства с творчески игри, инсталации и специални кътове за снимки. Посетителите ще могат да оставят свои послания, да измислят нови имена и истории за произведенията, да участват в играта „Развален телефон“ и да се включат в различни артистични преживявания.
През целия ден гостите на галерията ще могат да се срещнат с артистична намеса на модния дизайнер, съвременен визуален артист и академичен преподавател проф. д-р Мариела Гемишева. Тази визуалната провокация в постоянната експозиция „Избори“ ще бъде достъпна ексклузивно само на 23 и 24 май.
Специален акцент в програмата е танцовата вечер в централната сграда на ИМ „Искра“ и Художествеан галерия – Казанлък с участието на Клуба по спортни танци „Роза“ – Казанлък и школата по латино танци Hot Dancers. Създаден през 1990 г., КСТ „Роза“ е сред утвърдените имена в спортните танци у нас с множество международни отличия. Hot Dancers, част от НЧ „Магията на изкуствата – 2025“, от 8 години събира любителите на салса и бачата в Казанлък. Те ще представят латино енергията в Нощта на музеите с демонстрации и открити уроци.
Финалът на вечерта ще бъде концертът на Богдан-Гринго Григоров – GR!NGOD – едно от новите имена на българската театрална и филмова сцена. Познат на публиката с ролята си в серийния филм „Мамник“ по книгата на Васил Попов, както и с участията си в редица театрални постановки, той ще бъде специален гост на града.
Очаквайте подробна програма за всички събития!
Събитието е част от културния календар на галерията, с който екипът ни отбелязва 125-ата годишнина от полагането на основите на художествената колекция на Художествена галерия – Казанлък.
Генерален медиен партньор: Българско национално радио
Преди 5 години съвременната визуална артистка, моден дизайнер и академичен преподавател проф. д-р Мариела Гемишева положи основите на програма „Диалози“ на ХГ-Казанлък с изложбата си „Седем седмици в Париж“. Тогава документираните от нея образи и думи от Париж влязоха в непосредствен разговор с творбите на художника Ненко Балкански, в които той е увековечил своите вълнения от съприкосновението си с френската столица. Днес темата за диалога между Мариела Гемишева и богатото художествено наследство, опазвано в колекцията на Художествена галерия – Казанлък вече 125 години, се явява отново. Но този път не като съпоставка на общи топоси на „емоционални търсения“, а като директно общение между нейния поглед на дизайнер и скулптурната творба на Младен Миладинов – „Мироноска“, част от постоянната експозиция „Избори“ на галерията.
Според проучванията на Цветелина Катърчева през 1940 г. скулптурата „Мироноска“ е част от изложбата на дипломантите от Държавната художествена академия, където „челните места отново били за казанлъшките художници“. Скулпторът Младен Миладинов, ученик на проф. Андрей Николов, завършва курса с отличие. Той впечатлява публиката и критиката със своите класически творби и като признание за таланта му е откупена скулптурата му „Мироноска“, която се превръща още тогава в част от постоянната експозиция на картинната галерия при читалище „Искра“, чийто приемник днес е ХГ-Казанлък.
Тази скулптура, редом с множество платна на именити художници, свързани с Казанлък, като Георги Митов, Захари Желев и Димитър Радойков, преди две години се превърна във важна част от постоянната експозиция на галерията – „Избори“. Неочаквано тези ярки образци на майсторството при изобразяването на голото човешко тяло се превърнаха в повод за остър диалог по въпроса има ли способността изобразеното в картина или скулптура голо човешко тяло да травмира публиката. Така се роди книгата за деца и родители „Сложете гащи на тези картини“ на Зорница Христова и Сияна Захариева.
Тъкмо в този контекст се явява и артистичната намеса на Мариела Гемишева „Облечете я!“. Един повик към предефиниране на тялото като територия, която е едновременно обект на съзерцание и субект на автономия. В тази интервенция актът на обличане не е жест на цензура, а концептуален инструмент за изследване на границата между еротика и мода (Created by Mariela Gemisheva), между принудителното оголване и съзнателното прикриване. Чрез полагането на облекло върху скулптурната плътност на „Мироноска“, Гемишева проблематизира традиционната пасивност на женското тяло в историята на изкуството. Тук облеклото функционира като социална броня и израз на воля, която изважда жената от ролята на „вечен модел“ и я превръща в активна фигура, способна да контролира собствената си видимост и възприятие в публичното пространство.
Този тип артистични намеси кореспондират с утвърдени световни практики, които използват тъканта и облеклото като политически език. Прецедент в това направление са акциите на феминистката група Guerrilla Girls, които чрез плакати и намеси в музейни пространства десетилетия наред разобличават диспропорцията между представените в галериите „съблечени“ жени и липсата на признати жени автори. Паралел може да бъде открит и в работата на Янка Шонибаре, който облича манекени в исторически костюми от африкански десен, за да коментира темите за колониализма и половата идентичност. Чрез жеста „Облечете я!“, Гемишева се включва в този глобален разговор, превръщайки застиналата скулптура на Младен Миладинов в жива отправна точка за дебат относно правото на жената да избира формата на своето присъствие в историята и съвремието.
Събитието е част от културния календар на галерията, с който екипът отбелязва 125-ата годишнина от полагането на основите на художествената колекция на Художествена галерия – Казанлък.
Генерален медиен партньор: Българско национално радио
Младен Миладинов е български скулптор и резбар, роден през 1916 г. в Казанлък в семейството на баща музикант и майка учител по литература. Завършва специалност „Скулптура“ при проф. Андрей Николов през 1940 г., а година по-късно приключва и специализацията си по „Дърворезба“ при проф. Анастас Дудулов в Художествената академия в София. Членува в секция „Скулптура“ на СБХ от 1945 г. Негови монументални произведения могат да бъдат видени в публични пространства в Габрово, София, Лясковец и др. Умира на 30 юни 1993 г. в София.
Мариела Гемишева е моден дизайнер и артист в областта на пърформанса, инсталацията и обекта, преподавател в дисциплините „Моден проект“, „Модата на ХХ век“ и „Модата като спектакъл“ в специалност „Мода“ към Националната художествена академия. Мариела Гемишева е известна с многобройни нестандартни и запомнящи се експериментални решения в областта на модата и арт пърформанса. За нея изкуството е практика, комуникация, процес, неспокойствие – динамика, в която измерваш ежедневния си ритъм.
В първото издание на нашата нова платформа в развитие „Историята на изкуството из улиците на Казанлък“, в която ще пътешестваме из града в търсене на невидимите истории за картини и художници, Ви каним на среща с удивителния свят на Иван Милев. Заедно ще потеглим на своеобразен поход из града в търсене на фактите около една от най-ярките творби на художника, опазвани в родния му град – картината „Ахинора“ от 1925 г.
1925-а година се явява преломна в личния и творчески път на Иван Милев. Той не само ще получи своята диплома, удостоверяваща правото му да се зове художник-декоратор, не само ще бъде награден за своята дипломна работа, което е сред първите важни професионални признания, ще „мине под венчило“, за да свърже живота си с Катя Наумова, но ще създаде и портрета на царица Ахинора, вдъхновен от едноименния разказ на Николай Райнов.
За историята на тази творба, за нейната странна съдба и пътя ѝ от забвението до любовта на публиката; за въпросите, които този образ задава, и техните възможни отговори; за митовете, които вероятно никога няма да могат да бъдат отделени от истината – за всичко това е нашето първо пътешествие в историята на изкуството из улиците на Казанлък.
Събитието е част от културния календар на галерията, с който екипът ни отбелязва 125-ата годишнина от полагането на основите на художествената колекция на Художествена галерия – Казанлък и от календара на събитията съпътстващ Празник на розата 2026, организиран от община Казанлък.
Генерален медиен партньор: Българско национално радио
На 16 май (събота) от 11:00 ч. в Къща музей „Дечко Узунов“ ви каним на среща-разговор с Атанас Тотляков и неговата лекция „Метамодернизъм?“.
Лекцията е част от поредицата ни „Събота в Галерията“.
За лекцията „Метамодернизъм?“
Лекцията на Атанас Тотляков разглежда основни аспекти на културната рамка, известна като метамодернизъм, възникнала през 2010 г. Темата проследява кризата на постмодерното изкуство, както и някои от предходните концепции за пост-постмодерната ситуация, сред които алтермодернизмът на Никола Бурио.
Акцентът е поставен върху възможността за прилагане на метамодерен подход в българската артистична и кураторска практика. Специално внимание се отделя на кураторския проект „Метарезерви“, реализиран в периода 2023–2025 г. Лекцията прави и непосредствена връзка със самостоятелната изложба „Можеш ли да чувстваш вместо мен?“ на Деница Милушева, представена в Къща-музей „Дечко Узунов“, към Художествената галерия в Казанлък.
В своите изследвания и кураторски проекти Атанас Тотляков разглежда метамодернизма като възможен отговор на кризата на постмодерната чувствителност и изчерпването на ироничния, фрагментарен модел на културата от края на ХХ век. Неговият интерес е насочен към новите форми на искреност, афективност и колективно преживяване в съвременното изкуство, както и към напрежението между технологичното, човешкото и социалното в условията на постдигиталната епоха. Кураторските му проекти изследват именно тези преходни състояния между криза, трансформация и възможност за нов културен хоризонт.
За автора
Атанас Тотляков е професор и доктор на науките в областта на изкуствознанието. От 2003 г. преподава във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, Факултет по изобразително изкуство. Работи активно в сферата на интер-, транс- и мултидисциплинарните артистични практики.
Научните и кураторските интереси на Атанас Тотляков са насочени към процесите на трансформация в съвременното изкуство, пост-постмодерните културни модели и взаимодействието между аналогови и дигитални художествени практики. В работата си той развива интердисциплинарен подход, съчетаващ теория, кураторска практика и артистичен експеримент.
В периода 2023–2025 г. е куратор на серия изложби, реализирани в синхрон с парадигмата на метамодернизма. Сред по-значимите от тях са:
• „Метарезерви 2023“ – Изложбени зали „Рафаел Михайлов“ с паралелна програма „Интенция за антивещ“ – пърформативни действия в градска среда и експозиция в чакалнята на гара Велико Търново;
• „Метарезерви 2024“ – Художествена галерия Стара Загора;
• Паралелна програма на „Метарезерви 2024“ във Велико Търново с изложбите „Био-автоматизъм / техно-автоматизъм / AI-автоматизъм“ и „Звукови повърхности“, представени в Изложбени зали „Рафаел Михайлов“;
• „Метарезерви 2025 – фиксиране на измененията“ – Съюз на българските художници, зала „Райко Алексиев“, София.
И през май ще Ви очакваме за нова среща в поредицата „Пос(в)ещение на картина“.
На 14.05.2026 г. от 18.00. ч. в Централната сграда на Художествената галерия на Казанлък
Вход свободен.
Гост на Галерията ще бъде поетесата Албена Тодорова. Прочетохме за нея, че обича Витоша, лютеница и стихосбирки. Сигурни сме в последното, защото тя наистина пише „стихотворения, от които ти се живее“ и с това се вписва в представата ни за посланик на поезията, който изпълнява длъжността си с разумна нежност и настойчивост. Албена е и невидимият човек зад вайбър-канала „Поезия на крак“ – източник на поетични включвания в произволно време и от произволни места, чрез който вече месеци наред приемаме ежедневната си доза разнолика поезия от кого ли не. Това ни подсеща да кажем, че ни е трудно да скрием възхищението си от поетите и писателите, които създават литература, но и се грижат за нея. Вече нямаме търпение да я попитаме могат ли да си съперничат по синтез японският йероглиф и поетическата метафора.
Символичен домакин ще бъде картината „Твърдо гориво“ (1992 год.) на казанлъшката художничка Стефанка Стойчева.
Албена Тодорова е поет, писател и преводач, автор на 5 книги. Най-новата, „Да ти бъда тяло“ (ИК „Жанет-45“, 2025) получи номинации за наградите „Перото“ и „Иван Николов“. Албена списва вайбър канал „Поезия на крак“, където публикува стихотворения от любими автори. Извън писането има корпоративна кариера.
Събитието е част от проекта „Пос(в)ещение на картина“, чиято идея е на Гергана Атанасова. Концепцията събира картина и текст в едно общо пространство – избрана творба от галерията става символичен домакин, а гостуващият автор създава специален текст-посвещение към нея.
След първото ателие от поредицата към изложбата „Нишките на паметта. Поглед към архива на Димитър Велев“ ви каним да продължим това творческо пътешествие.
В следващата ни среща ще работим с вече боядисаната от нас вълна. Ще се учим да тъчем, да плетем и да създаваме колани, вдъхновени от традиционните занаяти. Ще проследим как нишките оживяват в ръцете ни и се превръщат в завършени изделия, създадени със собствено въображение и усет.
Ателието ще се проведе на 9 май от 11:00 ч. в Къща музей „Ненко Балкански“.
Участието в това и следващото събитие е с обща такса от 7,70 евро.
Каним ви да продължим заедно това пътуване в света на занаятите и да създадем нещо красиво със собствените си ръце.
За записване: Мартина Иванова – 0899 083 355 или artgallery.kz@gmail.com
Художествената галерия на Казанлък ви кани на демонстрация и отворена лекция, посветени на печатните техники ситопечат, линогравюра и ебру.
На 29 април от 14 до 17 часа в галерията ще гостува екипът на Sito Studio, който ще представи своята практика и опит в създаването на независимо артистично студио, както и развитието на споделеното пространство Sito Print Club.
Събитието включва кратка лекционна част и практическа демонстрация. Посетителите ще имат възможност да отпечатат изображение върху собствен текстилен носител- тениска или торбичка.
Събитието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
Събитието е част от културния календар на галерията, с който екипът ни отбелязва 125-ата годишнина от полагането на основите на художествената колекция на Художествена галерия – Казанлък.
Генерален медиен партньор: Българско национално радио.
Художествената галерия на Казанлък ви кани на среща от поредицата „Пос(в)ещение на картина“, в която изобразителното изкуство и литературата се преплитат в общо преживяване.
Гост на вечерта ще бъде Татяна Попова – писател и преподавател по български език и литература в ППМГ „Никола Обрешков“. Тя е автор на романа „Чуй щурците“, отличен в Деветия национален конкурс на издателство „Хермес“, както и на книгата „Алея на тебеширите“ (Жанет 45, 2025).
Творческите ѝ интереси обхващат както художествената литература, така и академичните изследвания. Нейни текстове са публикувани в сборници и научни издания, включително разработки върху интерактивните методи в обучението по литература и изследвания в областта на етнологията. Участвала е в национални и международни конференции и форуми, сред които и Софийският университет „Св. Климент Охридски“.
Татяна Попова е завършила българска и руска филология в Софийския университет, а по-късно и магистратура по продуцентство и креативна индустрия. Преподавала е в 18. СУ „Уилям Гладстон“, а днес живее и работи в Казанлък.
30 април, 18:00 ч., Централна сграда на Художествената галерия – Казанлък
Вход свободен.
Събитието е част от проекта „Пос(в)ещение на картина“, чиято идея е на Гергана Атанасова. Концепцията събира картина и текст в едно общо пространство – избрана творба от галерията става символичен домакин, а гостуващият автор създава специален текст-посвещение към нея.
Очаква ни вечер, в която словото среща образа, а различните изкуства намират общ език.
Заповядайте!
Събитието е част от културния календар на галерията, с който екипът ни отбелязва 125-ата годишнина от полагането на основите на художествената колекция на Художествена галерия – Казанлък.
Генерален медиен партньор: Българско национално радио.
След началото на изложбата „Нишките на паметта. Поглед към архива на Димитър Велев“ ви каним да продължим това пътуване.
Започваме поредица от творчески ателиета за деца и възрастни, посветени на килимарството.
Ще боядисваме вълна с естествени багрила, ще се учим да тъчем и ще се запознаем с това как се обработва вълната и как нишките се превръщат в тъкан.
Първото ателие ще се проведе на 25 април 2026 г. от 11:00 ч. в Къща музей „Ненко Балкански“.
Участието в това ателие е безплатно.
При записване за следващите ателиета се предлага възможност за участие в две ателиета срещу такса от 7,70 евро.
Каним ви да се запознаем с тайните на занаятите и да създадем заедно нещо свое.
За записване:
Мартина Иванова – 0899 083 355
или на електронната ни поща: artgallery.kz@gmail.com
Събитието е част от културния календар на галерията, с който екипът ни отбелязва 125-ата годишнина от полагането на основите на художествената колекция на Художествена галерия – Казанлък.
Генерален медиен партньор: Българско национално радио.
