Самостоятелната изложба „Проект Кино ‘Космос’“ на Василена Ганковска беше открита в къща музей „Ненко Балкански“ в Казанлък. Куратор е Борис Костадинов.
Изложбата съпоставя две кина от края на 60-те години на ХХ век, носещи името „Космос“ — едното в Източен Берлин, а другото в Пловдив. Чрез фотография, живопис, керамика и принтове авторката изследва късномодернистичната социалистическа архитектура като активен визуален език в настоящето.
Проектът се реализира в партньорство с фондация „Зингер-Захариев“ и Националната галерия – София. Изложбата може да бъде разгледана до 11 октомври 2026 г.
Екипът на Художествената галерия на Казанлък благодари на журналистката Силвия Чолева и предаването „Артефир“ на програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио за вниманието към изложбата и разговора с Василена Ганковска.
Скъпи приятели и гости на Художествената галерия на Казанлък,
Очакваме ви на 24 юли 2026 г. (петък) от 19:00 ч. в Къща музей „Ненко Балкански“ за среща с поетесата Ина Иванова и нейната нова стихосбирка „Непокътнат свят“, излязла през февруари тази година в издателство „Жанет 45“.
Автор на корицата е художничката Люба Халева, а на илюстрациите – Елена Калпакчиева. Редактор на стихосбирката е Аксиния Михайлова.
Ще споделим време в разговор за поезията като способ за реставрация на света и за завръщане към представата за него като податлива материя. Разбираме ли голямото значение на собственото си присъствие? Възприемаме ли чувствителността като част от ценностната си система? Способни ли сме да отстъпим от вътрешния си ред в името на реда в голямата картина и разбираме ли мястото си в нея? Това са обичайни теми, видени в нов ракурс през фокуса на Ина Иванова.
Стихосбирката „Непокътнат свят“ е движение през фотографиите на различни емоционални състояния, преживени пред обектива на голямото и неизменното. Ина Иванова е изследовател на надеждата за реставрация на обиталището – чрез ежедневно рафиниране на сетивността, чрез упражнения в чувствителност и укротяване на способността ни да оставяме белези. Наистина ли искаме да бъдем завоеватели? Това е въпросът, който прозира от всяка страница на нейния поетически свят.
Ина Иванова е автор на сборниците с разкази „Право на избор и други проклетии“, „Името на неделята“, „Летящ акордеон“ и „И винаги любовта“, на романа „Картанеси“ (електронна книга) и на стихосбирките „малки букви“, „Криле от папиемаше“ и „Нещата, за които мълчим“.
Публикувала е текстове в сборниците „Друга вода“, „6+“, „Бащите не си отиват“, „Баба“ и „Под езика“.
Носител е на редица литературни отличия, сред които Националната награда за поезия „Христо Фотев“ и Награда „Пловдив“ в раздел „Художествена литература и хуманитаристика“.
Работи като редактор на художествена литература, преподавател е по творческо писане в Модерна академия по изкуствата „Синдикат“ и е модератор на литературни срещи.
Нейни текстове са превеждани на английски, руски, испански, полски, румънски, фарси, арабски, хърватски и сръбски език.
Първото ни творческо ателие в новото пространство на Къща музей „Ненко Балкански“ вече е факт и сме истински щастливи от интереса, които споделихме заедно.
За нас това беше не просто начало, а доказателство, че има хора, които търсят среща с изкуството, искат да творят и да прекарват смислено време заедно – деца и възрастни.
Благодарим на всички, които избраха да бъдат част от първата ни среща! Вашият ентусиазъм ни мотивира да продължим с още повече желание.
Това е само началото. Предстоят още много творчески ателиета, вдъхновени от големи български художници, различни техники и материали. Надяваме се да виждаме същия интерес и на следващите ни срещи, защото най-ценното в тях сте именно вие – хората, които вдъхват живот на всяка идея.
Клаудия ди Франческо посети Казанлък и Розовата долина за първи път през юни 2025 г. в рамките на резиденция с Художествена галерия – Казанлък в подготовка за самостоятелна изложба в галерията. Тази изложба от живопис и скулптура, озаглавена РИТУАЛ, ще се проведе от 2 юли до 6 септември 2026 г. в мраморната зала на Къща музей „Дечко Узунов“ и ще се открие малко повече от година след последното посещение на Клаудия.
По време на това първо проучвателно пътуване Клаудия беше привлечена от магическата сутрин на 24 юни: в България този ден е известен като Еньовден – ден, в който планинските билки са в най-голямата си сила, а зората е украсена от млади жени, облечени в бяло, които берат билките и свещените цветя, носещи здраве и може би плетящи магии за щастие и благодат през идната година.
За резиденцията си Клаудия споделя:
„Научих се да слушам по-дълбоко. Слушам вятъра и слънчевата светлина. Наблюдавам растенията като водачи и тихи съветници, уча се от формите им, от светлината им, от тайните им – винаги през собствения си начин на гледане. Продължавам да уча, или по-точно – продължавам да се опитвам да уча. Дълбоко ме впечатли усещането за общност и начинът, по който то се ражда чрез слушане и чрез близка връзка с природата. Изненада ме простотата, с която това се случва, топлината, с която те приема, и изключителната щедрост, с която ми бе поднесена душата на това място.“
По време на престоя си тук Клаудия се присъедини към членове на екипа на галерията и на НЧ „Жар 2002“, за да участва в еньовденските тържества – стана рано, за да бере билки в местните поля, от които след това беше изплетена внушителна арка в двора на Къща музей „Дечко Узунов“. Преминаването през този мощен портал от билки и диви цветя, държан от жените от читалището, беше своеобразен инициационен обред – въвеждане във фолклора и ритуалите на България.
И в Италия този ден се чества като празник на Сан Джовани – Йоан Кръстител. Творчеството на Клаудия ди Франческо търси преди всичко връзката между сакралното и профанното, между древното и съвременното, между сродни страни, всяка със своя собствена традиция на изцеление, празнуване и свещени символи. По време на посещението си художничката се изкачи и до Бузовградския мегалит, за да наблюдава залязващото слънце, пътува високо в Стара планина, влезе в тракийските гробници при Шипка и разгледа керамичните форми в неолитната къща музей в Стара Загора. Разбира се, тя прекара време и в четирите обекта на Художествена галерия – Казанлък, опознавайки колекциите, хората и историята на галерията, а също така проведе работилница за учениците от горните класове в местното Художествено училище. По време на сесията Клаудия демонстрира как се разработва и структурира визуално портфолио, давайки на учениците ценна обратна връзка за техните портфолиа.
Цялото това събиране на информация и вдъхновение е от ключово значение за подхода на Ди Франческо. Методично и последователно рисува в скицника си; инстинктът ѝ да наблюдава е неотслабващ. Фотоапаратът никога не е далеч от ръката ѝ и тя педантично документира с обектив и молив всичко, което вижда — съставяйки богат визуален и сетивен архив от скици, образи, впечатления и текстове.
Клаудия обяснява:
„Работата ми започва от преплитането на спомени и усещания. Тя е живописна композиция, която се оформя от поглед, спрял върху прости, природни елементи, цветове, детайли и преди всичко — отражения на светлината. Тези стимули извикват други спомени, които се преобразяват и утаяват, превръщайки се във форми или изплувайки отново чрез проучвания, предишни творби и следи от миналото. Затова изграждам фотографски архиви. Излизам навън, снимам мигове, светлина, отражения и пейзажи, които извеждат спомените на повърхността. Събирам и образи на творби, уловили в рамките на моите изследвания нещо тайнствено и привлекателно: скулптури, наподобяващи археологически фрагменти, картини, поразили ме с майсторството си в боравенето с цвят и с атмосферата, която излъчват — елементи, отварящи на свой ред нови спомени.“
(Интервю за Artit, 2026)
Творчеството на Ди Франческо изследва понякога напрегнатото взаимодействие между фолклор и феминизъм, ритуал и рутина, светлина и тъмнина, животинско и растително. То е ефирно и интимно, без да е сладникаво, отдавайки почит на вековната традиция, митове и мистицизъм, характерни за двата народа, като същевременно никога не се страхува да оспори какво представляват ритуалите, родени във и от тях.
За ритуала Клаудия споделя:
„Работата ми е дълбоко вкоренена в ритуала. Всеки процес започва с подготовка: подреждам инструментите си, опъвам хартията, намокрям я, прокарвам гъба по повърхността й и я наблюдавам. След дълги периоди на изучаване на образи, архивиране и просто слушане, започвам да рисувам.
Нещо подобно се случва и със скулптурата. Моделирам глината, наблюдавам я, правя отливки и постепенно изграждам композиция. И това е ритуал – ритуал на въображението.
За мен ритуалът е форма на внимание и слушане. Това е жест, който принадлежи на нещо по-старо от нас самите, но продължава да ни съпътства. Това е танц на призоваване и благодарност, начин да се създаде пространство, в което нещо може да дойде. Жест на надежда, подхранван от спомени, истории, енергии и желания, които ни предхождат и по някакъв начин продължават да живеят чрез нас.“
Клаудия ди Франческо е родена през 1992 г. в Рим. Живее във Флоренция, възпитаничка е на Академията за изящни изкуства във Флоренция. Понастоящем е преподавател във Флорентинския международен институт по дизайн (FIDI). Ди Франческо има утвърдено присъствие като куратор и дизайнер, наред с кариерата си на художник и скулптор.
През 2026 г. наситена поредица от групови изложби представя творчеството на Клаудия ди Франческо: „Alcove – Dialogues on Sculpture“, второ издание, организирана от Museum of the City and Territory of Cori и StudioSpecus, Кори, Италия; „Vestalia, Di Francesco – Sarfatti – Scarpa“, Umanogallery, Пиетрасанта, Италия; „Dreams Make Stars Weep“, Studio Veive, Париж, Франция.
Изложбата РИТУАЛ ще бъде открита в Къща музей „Дечко Узунов“, Казанлък, България, на 2 юли 2026 г. от 18:00 ч. Това е първата самостоятелна изложба на Клаудия ди Франческо.
С благодарност към Народно читалище „Жар 2002“ за сътрудничеството по еньовденския ритуал в партньорство с Художествена галерия – Казанлък.
Този проект стана възможен благодарение на финансиране по проект „Приложно, изящно, съвременно“ — цикъл от три изложби; договор с Министерството на културата № РД 11-06-29/01.04.2026.
Генерален медиен партньор: Българско национално радио.
Тази година Празниците на изкуствата „Аполония“, които ще се проведат от 27 август до 6 септември, се превръщат в пристан за съкровищата на Художествената галерия на Казанлък, която отбелязва своята 125-годишнина. Това не е просто поредното гостуване, а концептуален мост между епохите и едно от най-ексклузивните културни събития на сезона в Созопол, представящо две радикално различни, но дълбоко свързани изложби в перфектен диалог помежду им.
От една страна е изложбата „Иван Милев. Като чайка“ с куратор Пламен В. Петров, която задава въпроса какво се случва, когато геният на линията и баграта проговори в стихове. Това, което прави експозицията наистина уникална и с изключителна изследователска стойност, е възможността публиката да се докосне до изцяло непоказвани досега фрагменти от личния архив на Милев. Проектът буквално оголва интимния свят на големия модернист, преплитайки емблематичните му картини с тези ценни, останали скрити до днес писма и дневници.
В пълен противовес и едновременно в огледално съответствие с класиката се появява „Островите в нас“ под кураторството на Любен Малчев. Тази концептуална, създадена специално за архитектурата на пространството инсталация събира водещи съвременни автори като Коста Денев, Силвия Коева-Попова, Райна Тенева и други. Изложбата превръща залите в територия за изолация и съпротива срещу информационния шум, напомняйки, че в свят на баналност всеки творец е остров, но в дълбокото всички острови са свързани.
Цялото преживяване излиза далеч извън рамките на конвенционалното разглеждане. Програмата оживява извън залите с кураторски лектории, пешеходни турове и творчески ателиета за деца и възрастни.
Като специален жест към фондация „Аполония“ и гостите на Празниците на изкуствата, само за броени часове морският въздух ще премине през мистичния поглед на легендарната „Ахинора“ в нейния вариант от 1925 година.
Когато Казанлък срещне Созопол, изкуството напуска рамките си. Станете част от този диалог. Пълният график на съпътстващите събития и точните часове за ексклузивната поява на „Ахинора“ предстои да бъдат публикувани на официалните канали на „Аполония“ и на Художествената галерия на Казанлък.
В Галерията предстои нова среща от поредицата „Пос(в)ещение на картина“.
Гост на Галерията ще бъде поетесата и писателка Йорданка Белева. Стилът й е като огромна зеница, в която светът влиза струйно, последван от кратко примигване, от което в окото може да преболи, да се търкулне сълза или да запулсира в ритъма на сърцето, но щом внезапното нашествие на гледки отмине, остава усещането за разсейваща се ярка мъгла. Изглежда, че над всеки разказ се явява фин ореол с човешка направа. Защото Йорданка Белева може да убеди читателя си в съществуването на ежедневната религия, на вътрешните олтари и най-вече на родството по спасение.
26.06.2026 г. от 18.00. ч.
Централната сграда на Художествена галерия, Казанлък
Вход свободен.
Йорданка Белева е носител е на множество награди за поезия и проза. Автор е на книгите с поезия „Пеньоари и ладии“, „Ѝ“, „Пропуснатият момент“ и „Централна емисия“, както и на сборниците с разкази „Надморската височина на любовта“, „Ключове“, „Кедер“, „Таралежите излизат през нощта“, както и на излязлата в края на 2025 година – „Божията милост“. През 2021 г. излиза книгата ѝ за деца „Баба Дрямка“. Нейни текстове са преведени на английски, немски, френски, хърватски, арабски, италиански, испански и македонски език. Нейни разкази са адаптирани в късометражни филми – „Внукът на човекоядката“, „Да“ (във филма „Двама“), „Семеен портрет на Чернозема“, а разказът „Денят, в който тя ще се роди“ под режисурата на Емил Спахийски е избран да представлява България в състезанието за късометражен „Оскар“ тази година. Американското списание Words without Borders нарича Йорданка Белева „един от най-интересните гласове в съвременната българска литература“, а сайтът electricliterature.com определя книгата ѝ с кратки разкази „Кедер“ (Жанет 45, 2018) като „едни от най-красивите, сърцераздирателни и почти магически страници, излезли от България през последните няколко години“.
Символ на словесното посвещение ще бъде триптихът „Богородица неувяхваща роза и светци“, създаден през ХVІІІ век от неизвестен автор, и част от фонда на ХГ Казанлък.
Събитието е част от проекта „Пос(в)ещение на картина“, чиято концепцията събира картина и текст в едно общо пространство – избрана творба от галерията става символичен домакин, а гостуващият автор създава специален текст-посвещение към нея.
На 20 юни (събота) от 11:00 ч. в Централната сграда на ХГ-Казанлък ви каним на среща-разговор с Елисавета Станчева и нейната лекция, посветена на родения в Казанлък карикатурист Теню Пиндарев (1921–2010).
С дългогодишното си присъствие по страниците на периодичния печат и творчеството си в областта на печатната графика, множеството илюстрации и дружески шаржове, както и с участието си в общи, тематични и самостоятелни изложби, свързани с карикатурата, Теню Пиндарев е художник, който плътно присъства не само в разказа за историята на българския хумор, но и в хрониката на отношенията власт – изкуство през втората половина на ХХ век.
Още от най-ранна възраст той, по собствените му думи, хваща „вируса на карикатурата“ и с керемида в ръка рисува „разни смешни човечета“ по белите дувари на квартала до гарата в Казанлък, а в библиотеката на читалище „Искра“ с удоволствие разглежда карикатурите във всекидневниците „Утро“ и „Заря“.
Затова не е чудно, че още като ученик Теню Пиндарев прави групов шарж на своите преподаватели от казанлъшката средна реална гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и залепва листа на входната врата на училището. Освен че носи много смях, тази случка, разчула се из целия град, довежда и заплаха за изключване от училище. Именно тогава с тези скици се запознава и Чудомир, който разпознава в тях таланта и препоръчва авторът им да постъпи в Художествената академия.
Така между двамата казанлъчани се слага началото на отношения, които в творчеството на Теню Пиндарев намират най-силно отражение в цикъла шаржове „Моят Чудомир“. Рисувани в продължение на повече от 40 години, те представляват набор от действителни, вероятни и невероятни срещи на Чудомир с негови герои и съвременници, където Теню Пиндарев проследява пътя на своя приятел и учител в хумора до последните дни на неговия живот, представяйки го попаднал в комична ситуация дори на рецепцията на Правителствена болница.
За „Моят Чудомир“ и за други не по-малко интересни теми от живота и творчеството на Теню Пиндарев ще говори при срещата си с казанлъшката публика Елисавета Станчева.
Елисавета Станчева е изкуствовед, чиято работа се движи в полето между визуалната култура и историческата памет, с изследователски интереси в областта на печатната графика и политическата карикатура в България от ХХ век. Нейните монографии, посветени на карикатуристите Константин Каменов (1901–1953) и Теню Пиндарев (1921–2010), проследяват не само индивидуалните им творчески пътища, но и постоянно променящия се политически контекст, при който сатирата се превръща в силен инструмент на въздействие, съпротива и израз на общественото въображение.
Работата ѝ, разгърната между текст, образ, филм и изложбено пространство, отразява устойчивия ѝ интерес към начините, по които историческият опит може да бъде интерпретиран и комуникиран чрез различни медии, за да бъде интересен и разбираем за широката публика.
Художествената галерия на Казанлък Ви кани на среща-разговор с изследователя на българския килим Якоб ван Бейлен.
Събитието е част от съпътстващата програма към изложбата „НИШКИТЕ НА ПАМЕТТА. Поглед към архива на Димитър Велев“ и ще се проведе на 18 юни (четвъртък) от 18:00 ч. в Централната сграда на Художествена галерия – Казанлък.
Специалиалният ни гост ще бъде Якоб ван Бейлен – нидерландски колекционер, изследовател и популяризатор на българското килимарско изкуство. От години той живее в България и посвещава дейността си на издирването, съхраняването и документирането на автентични български килими, като създава една от най-богатите колекции в страната, включваща над 1000 образеца.
Като основател на Фондация „Български килим“, той е инициатор на каузата за създаване на национален Музей-галерия на българския килим и съорганизатор на „Иглика килим фест“ 2025. През годините организира и участва в редица изложби и културни инициативи в България и чужбина, насочени към представянето на това ценно традиционно изкуство пред широка публика.
По време на срещата Якоб ван Бейлен ще разкаже за своята колекционерска дейност, за историята и изненадващото разнообразие на българските килими, за усилията за съхраняване на това уникално културно наследство, както и за научния труд на Ставри Попов, Димитър Велев и Димитър Станков.
В рамките на събитието ще бъдат представени и непоказвани досега пред публика художествени проекти за килими и стенни гоблени на Димитър Велев, които допълват разказа за творческото му наследство и разкриват малко познати аспекти от неговата работа.
Добрата новина за посетителите е, че изложбата „НИШКИТЕ НА ПАМЕТТА. Поглед към архива на Димитър Велев“ се удължава и ще може да бъде разгледана до 12 юли 2026 г.
Скъпи приятели и гости на Художествената галерия в Казанлък,
На 1 юни – Международния ден на детето, ви каним да споделим заедно откриването на изложбата „Роза в цветовете на дъгата“ на школа „Арт линия“ при Галерия „Ателието“.
Автори в изложбата са деца и младежи на възраст от 5 до 20 години от школа по изобразителни и приложни изкуства „Арт линия“ и техните ръководители Ваня Запрянова и Росен Дончев, които ще ни представят срещата на детското творчество с цветовете и символа на розата в 40 платна.
Изложбата ще има характер на художествена акция и ще променя своята визия по време на представянето си. Публиката ще стане част от този процес и ще може да участва в подреждането и оформянето на общото пано. Така всяко включване ще допринася за създаването на една жива, променяща се художествена картина.
АВТОРИ В ИЗЛОЖБАТА
Александра Колева, Александра Кафова, Андрея Зюбеидова, Анастасия Христова, Антония Катерова, Алиса Костадинова, Александър Гавраилов, Боряна Ванкина, Вая Ванкова, Виктория Петрова, Виолета Славова, Гери-Никол Васева, Габриела Стоянова, Дара Курдова, Димитър Марков, Елена Грозева, Елица Митева, Елиф Мехмед Али, Елисавета Иванова, Живко Стойчев, Кристиана Колева, Красимира Вълчева, Леда Панкова, Лора Стефанова, Лора Бозукова, Мира Карамфилова, Никол Миронова, Надежда Даракчиева, Петър Спасов, Пенко Славов, Реа Джейсън Хан, Сияна Тенева, Светломира Христова, Селин Мустафа, София Герджикова, Стефан Санчес, Тончо Тончев, Християна Харизанова, Хрисия Ангелова, Ваня Запрянова и Росен Дончев
Генерален медиен партньор: Българско национално радио
Депо “Съвремие” е територията на казанлъшките художници в Художествената галерия на Казанлък.
Първият акцент, който поставяме е върху живописното майсторство на Фикрет Окан.
Роден е на 12 май 1961 г. в Момчилград, но корените му са от село Софийци, където живее до 8 годишна възраст. През 1969 г. семейството му се преметва в село Габарево.
Основното си образование завършва в училище “Никола Вапцаров” в същото село. Учителят му го насърчава да кандидатства в Художествената гимназия в Казанлък. Завършва я през 1981 г. Следват няколко години работа, като художник в различни предприятия, след което започва самостоятелната си дейност.
От 1991 г. до 2016 г. работи предимно като портретист в сферата на туризма. От 2016 г. активно участва в общи изложби в България и Турция. През 2017 г. на Есенния салон получава наградата на Художествена галерия – Казанлък. Следващата година в галерията той представя и първата си самостоятелна изложба “Начало”. През 2020 г. в Културно информационен център гр. Казанлък е открита и втората му самостоятелна изложба “Стъпки”.
От 2015 г. Фикрет Окан работи и живее в село Габарево.
