Категория: Новини

До художниците, селектирани за участие в
ДЕПО СЪВРЕМИЕ

Уважаеми колеги,
Екипът на Художествена галерия – Казанлък има удоволствието да Ви уведоми, че сте сред селектираните автори за участие в първия етап на новия ни проект в развитие ДЕПО СЪВРЕМИЕ.

Благодарим Ви за доверието, за подадените заявления и за желанието Ви да бъдете част от изграждането на тази нова територия за съвременно изкуство в региона.

Селектираните автори са:
Александра Ангелова
Антон Антонов
Никола Вълчев
Иван Гайдаров
Кирил Георгиев
Анастасия Гюкова
Велин Дечков
Росен Дончев
Ваня Запрянова
Адреан Калпачев
Кирил Кацаров
Силвия Коева-Попова
Димитър Койчев
Ренина Лекова
Спас Мавров
Любен Малчев
Фикрет Окан
Димитриос Пападакис
Румен Петков
Антон Петров
Лиляна Петрова
Иван Петров
Продан Проданов
Стефанка Стойчева
Николай Фитков
Теодор Фъртунов
Катя Христова

Молим всички одобрени визуални артисти да предоставят своите творби в галерията до 20 декември, за да можем да финализираме подготовката на индивидуалните експозиционни пространства.

За проекта ДЕПО СЪВРЕМИЕ

С този проект ние започваме изграждането на ново депо- динамична, жива зона в рамките на институцията, своеобразен дом за творчеството на всички визуални артисти, развиващи своята дейност на територията на Община Казанлък.

Целта ни е да създадем пространство, което:

– Предоставя възможност на публиката – зрители, ученици, деца и колекционери – да се докосват непосредствено до изкуството на съвременните художници от региона
– Осигурява на всеки артист перманентна експозиционна площ, която той ще може сам да курира
– Позволява на галерията да картографира по-пълноценно художествения живот в общината
– Създава нови мостове между творци, публики и колекционери.

ДЕПО СЪВРЕМИЕ е среда, която поддържа непрекъснато движение и промяна. Единствените константи са общото пространство и площта, поверена на всеки артист. Всеки автор сам ще направи ИЗБОРА как да се представи и ще носи свободата и отговорността кога и как да обновява своята експозиция. Публиката също ще бъде активен участник: тя ще трябва не просто да наблюдава, а да открива – като истински музейни работници, въоръжени със своите бели ръкавици, предоставените произведения.

Още веднъж Ви благодарим, че сте част от този амбициозен и важен за художествената сцена на Казанлък проект.

Очакваме творбите Ви до 20 декември.

С уважение,
Пламен Петров
директор на Художествена галерия – Казанлък

📷 Цветан Игнатовски

Заповядайте на 14 ноември 2025 г. на следващата среща от поредицата „Пос(в)ещение на картина“

Събитието ще се проведе от 18:00 ч. в музей „Ахинора“.

Човекът е като охлювите – носи невидимата си къща от емоции, думи и хора“, казва в едно свое интервю Катя Димитрова. Вероятно точно затова поезията ù стига дълбоко под черупката на ежедневно човешкото и го изговаря с езика на плавното, но безпощадно наблюдение. Стихотворенията от „Плач по всички жени преди мен“ и „Птица със страх от високото“ използват едно и също острие, за да разтворят страниците на въображаемото и болезненото, на улицата и на семейството, на историята и на личността, и това острие понякога се нарича примирение, а друг път – помирение, но винаги оставя белега на умозрителното поетическо присъствие, което понякога си позволява по една сълза, но не от безпомощност, а от нуждата да добави деликатност и към най-неопровержимите истини.

Катя Димитрова (1992) е родена в град Раднево. Има бакалавърска степен по журналистика от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е завършила магистратура „Продуцентство и креативна индустрия“ в същото учебно заведение. Журналист с повече от 12 години опит. През 2023 г. излиза дебютната ѝ поетична книга „Плач по всички жени преди мен“, издадена от „Жанет 45“. Стихосбирката получава голямата награда на 52-рото издание на Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“. Книгата е номинирана за награда „Перото” за дебют, както и за Националната награда за поезия „Иван Николов”. „Плач по всички жени преди мен” е отличена в рамките на Националната литературна награда „Владимир Башев” и получава втора награда от Националния поетичен конкурс „Добромир Тонев“.

Каним ви на поредната специална среща от поредицата „Събота в Галерията“, която ще се състои на 8 ноември (събота) от 16:00 ч. в Художествена галерия на Казанлък.

Темата на срещата е: „Христо Берберов (1875–1948): архив, памет, наследство“

Събитието ще включва и прожекция на документалния филм за Христо Берберов – с автор и сценарист Елисавета Станчева, който разгръща визуален разказ за художника, неговия свят и следите, които оставя в българската културна памет.

Гост ще бъде д-р Анжела Данева – изкуствовед и куратор, директор на Център „Българо-Европейски културни диалози“ и методологически директор на галерия „УниАрт“ към Нов български университет.

Разговорът ще бъде посветен на 150 години от рождението на художника Христо Берберов – една от емблематичните фигури в ранната история на българската живопис. Д-р Анжела Данева ще представи резултатите от дългогодишното изследване, осъществено в рамките на Нов български университет, завършило с публикуването на колективната монография „Отзвуци. Христо Берберов и неговото наследство“ (издание на НБУ, 2022).

Събитието въвежда слушателя в богатия свят на архивите – чрез личните ръкописи, документи, снимки и кореспонденция на художника, дарени на Университета от неговата внучка, г-жа Мария Берберова. Този ценен архив, вече част от Университетския фонд, открива нови хоризонти пред изследването на Берберов и неговото време.

В рамките на срещата ще бъдат проследени основните теми на изследването: пътят на Берберов от Елена до Торино, академичните му години в Италия, живописните му търсения през първата половина на ХХ век, както и неговото място в контекста на българската и европейската художествена култура.

Разговорът поставя акцент върху паметта, архивите и живото присъствие на историята в съвременната културна среда – как документите се превръщат в свидетели на една епоха, а изкуството продължава да говори отвъд времето.

Д-р Анжела Данева е изкуствовед и куратор. Тя е съпредседател на Управителния съвет и методологически директор на галерия „УниАрт“, както и директор на Център „Българо-Европейски културни диалози“ в Нов български университет.Работата ѝ е насочена към изследване и представяне на българското изкуство от ХХ век, архивите и културната памет. Автор и съставител е на редица изложби и издания, сред които колективната монография „Отзвуци. Христо Берберов и неговото наследство“ (НБУ, 2022). В своята дейност тя съчетава академичния анализ с живото представяне на изкуството пред публиката, търсейки диалога между знанието, паметта и човешкото присъствие.

Уважаеми художници и куратори,

Уважаеми партньорски институции и организации,

Уважаеми приятели на изкуството и на галерията,

Като ръководител на екипа на Художествена галерия – Казанлък благодаря за гласуваното доверие и ежегодно разрастващия се брой на постъпващите от ваша страна предложения за изложби. Изложби, които да реализираме на територията на поверената ми институция. Благодаря и за все по-качествените идеи и отговорността, с която подхождате при подаването на своите кандидатури.

Няма как да не изкажа и своята сърдечна благодарност към целия състав на художествения експертен съвет към ХГ-Казанлък – проф. Милена Георгиева – изкуствовед, проф. д-р Мариела Гемишева – преподавател в НХА, художник, дизайнер, д-р Катя Тинева – изкуствовед, д-р Антон Стайков – художник и изкуствовед, Росен Дончев – председател на СБХ-Казанлък, които като външни експерти се ангажират ежегодно да разгледат постъпилите предложения и да ни подпомогнат в решаването на нелеката и отговорна задача, кои от тях да бъдат реализирани през следващия изложбен сезон.

Щастлив съм да ви уведомя, че след журиране на депозираните десетки предложения бе взето решение през новия програмен период от април 2026 до март 2027 г. да бъдат осъществени следните изложби:

Димитриос Пападакис. Вместо ретроспектива
70 години от рождението на художника

Деница Милушева. Алгоритми на присъствието
Самостоятелна изложба

Собствен гняв
Куратори: Даниела Радева и Стефка Цанева

Василена Ганковска. Проект Кино Космос
Куратор: Борис Костадинов

Свилен Стефанов и Петър Пиронков. Живопис
Куратор: доц. д-р Сузана Николова

МИНИПРИНТ Казанлък 2026

Архив СОЦМУЗ. Широк формат
Серия от три изложби, посветени на един плакат

Клаудия Ди Франческо
Самостоятелна изложба

Христина Христова. 60 години от рождението на художничката
Самостоятелна изложба

Катрин Томова. Живопис
Самостоятелна изложба

Програма „Дебюти“. Елисавета Иванова и Габриел Желев
Живопис

Школа „Арт-линия“
Две изложби-акции с детско творчество

Станьо Стаматов
140 години от рождението на художника

Есента на 1934-та година. Автор-модел-творба
Куратор: Катя Христова

Арапин краде бяло момиче
Към историята на една творба

Димитър Велев. За едно дарение
текстил, проекти, документи

Програма „Търсачите“. Случаят „Ваккаро“
120 години от рождението на художника Константин Трингов

Извън тези новоселектирани проекти, предстои и осъществяването на следните изложби, които поради независещи от екипа ни обстоятелства трябваше да бъдат отложени за новия изложбен период:

Дора Славова. DO NOT TOUCH
Самостоятелна изложба

Петко Клисуров
160 години от рождението на художника

Андрей Даниел. Живопис
Куратор: Олимпия Даниел

Няма как да не отбележим, че ще бъдат осъществени и редица изложби извън Казанлък, с които да разкажем за 125-годишнината от полагането на художествената колекция, която днес се опазва в поверената ни институцията – Художествена галерия – Казанлък. Сред тези изложби са:

…като изморена чайка
Самостоятелна изложба на Иван Милев в рамките на Празници на изкуствата „Аполония“

125 години художествен живот в Казанлък. Проекции в съвремието
Групова изложба в Съюза на българските художници в София

Отново изказвам благодарност на всички вас – художници, куратори и партньорски институции, с които вярвам, че през следващата изложбена година, заедно ще продължим да изпълваме със смисъл собственото си проблематично съвремие.

До средата на ноември екипът на ХГ-Казанлък ще се свърже с всеки от одобрените автори и творчески групи, за допълнителни технически въпроси и уточнения.
С уважение:

Пламен Петров
директор на ХГ-Казанлък

Каним ви на среща от поредицата „Събота в галерията“ със Стефан Иванов. Този път разговорът е посветен на фотографиите на Лоте Михалова.

Очакваме ви на 11 октомври (събота) от 17:00 ч. в Къща музей „Ненко Балкански“, сред кадрите от изложбата „Срамежливата интимност“.

Стефан Иванов споделя: „Фотографиите на Лоте Михайлова улавят естетиката на преходността. Те са мигове, в които светлината и човешкото присъствие се срещат не за да украсят, а за да разкрият невидимото. Етически те предлагат поглед, който не използва обекта, а го изслушва. Това е жест на внимание и грижа в епоха на шумно потребление на образи и завръщащи се диктатури. Исторически нейните снимки продължават линията на тихия реализъм, в която документалното се превръща в свидетелство за общата ни памет. Социално те работят като свидетелства на малките общности, на телата и лицата, които рядко попадат в центъра на разказа. Политически, това е практика на съпротива срещу забравата и идеологията, настояване, че всяка част от живота заслужава своята светлина. Фотографиите на Лоте Михайлова са майсторски и човешки. Ще се радвам да говорим за нея и за тях.“

Стефан Иванов (1986, София) е доктор по философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на стихосбирките „4 секунди лилаво“ (2003), „Гинсбърг срещу Буковски в публиката“ (2004), „Списъци“ (2009), „Навътре“ (2014) и „Без мен“ (2024) и на диалогичното издание „Разговори с Маргарита Младенова“ (2024). „Списъци“ е номинирана за Националната награда за поезия „Иван Николов“. „Навътре“ е номинирана за първите награди за литература на НДК. „Без мен“ е номинирана за награда „Перото“. Носител е на наградата „София: Поетики“ (2011). Съавтор е на пиесата „Медея – майка ми“, спечелила „Икар“ (2013) за най-добро представление. Пиесата „Между празниците“ е номинирана за „Икар“ (2014) за драматургия. Пиесата „Нечовек“ е номинирана за „Аскеер“ (2025). През 2017 г. пиесата „Същият ден“ е поставена в Ню Йорк в LPAC. През 2018 г. е резидентен драматург на Националния театър на Люксембург. През 2019 г. късометражният анимационен филм „Задачи за деня“, по едноименното му стихотворение, е официално предложение на България за „Оскар“. Съосновател на издателство „Кота 0“. Член на изпълнителния съвет на UTE (Union des Théâtres de l’Europe). Изпълнителен директор на фестивал „Малък сезон“ от 2018 г. От 2002 г. е публикувал многобройни материали в множество медии. Превеждан е на английски, френски, немски, испански, гръцки, сръбски и други езици.

Предстои поредна среща от проекта „Пос(в)ещение на картина“ – творческата инициатива, която свързва изобразителното изкуство и литературата в Казанлък. Този път наш гост ще бъде Антония Апостолова

Ще ви очакваме на 2.10.2025 год., четвъртък,

от 18:00 ч. в Музей „Ахинора“,гр. Казанлък.

Вход свободен

Антония Апостолова е автор на четири книги – поетичната стихосбирка „Солена ябълка“ (1994), сборника „Потъване в мъртво море“ (2019) и романите „Нас, които ни няма“ (2021) и „Болката идва по-късно“ (2025). „Солена ябълка“ е единствената книга, илюстрирана някога от големия скулптор и художник Руси Стоянов, и поради това представлява библиографска рядкост. „Потъване в мъртво море“ има награда „Йордан Радичков“ 2020 за дебют в разказа и номинация в краткия списък на „Портал Култура“ 2020. „Нас, които ни няма“ е носител на наградата на „Портал Култура“ II за 2022, отличието за проза на Община Бургас 2022 и номинация за „Перото“ 2021. По романа е сниман къс филм и е планирана пълнометражна филмова адаптация. „Болката идва по-късно“ вече бе приветствана от критиката като новия световен български семеен роман. Антония Апостолова работи като редактор и рецензент, както и литературен журналист за „Литературен вестник“, „Портал Култура“ и „Тоест“. Създател е на известния сайт „Литературни разговори“.

Антония Апостолова идва при нас с последния си роман, който със сигурност е събитие в съвременната българска литература. „Болката идва по-късно“ е аналитичен, кинематографичен, наситен с психологизъм и безпощадна откровеност роман. Върху умението на авторката да преобръща калейдоскопа на мъжкото и женското начало, да държи огледалото пред себе си и през това отражение да разказва световете , за които мълчим, може да се полемизира много. Но моето виждане към романа предпочита да остане встрани от идеята за личното или автофикционалното в него. Защото „Болката идва по-късно“ пише биографията на една ежедневна травма в съвременното общество, родена от парадокса на често назоваваната, но невъзможна свобода – все по-малко и все по-рядко можем да си позволим свободата да сме себе си, а посочването на раната се възприема като неприличен жест. Всъщност, недопустимото е много повече съставна част на хоросана, от който се градят семействата и общностите ни, отколкото си мислим, и литература като „Болката идва по-късно“ е повод за проверка на устойчивостта на тези градежи.

„Пос(в)ещение на картина“ е проект, който започна през април, тази година, по идея и е модериран от Гергана Атанасова. Цели да създаде пространство за общуване между литературата и изобразителното изкуство. Концепцията е изключително интересна – избрана картина от галерията става символичен домакин на вечерта, а гостуващ писател или поет създава специален текст-посвещение за нея. Срещите се провеждат в залите и филиалите на Художествената галерия в Казанлък, събирайки заедно ценители на изкуството и литературата.

Предстои нова среща от проекта „Пос(в)ещение на картина“ – творческата инициатива, която свързва изобразителното изкуство и литературата в Казанлък. Този път наш гост ще бъде поетесата Мария Донева.

Ще ви очакваме на 25 септември 2025 г., четвъртък, от 18:00 ч. в Музей „Ахинора“, гр. Казанлък.

Вход свободен

Мария Донева е родена и живее в град Стара Загора. Завършила е Българска филология в Софийски университет, а в момента учи магистратура Библиотечно-информационни технологии в СУ. Драматург на ДТ „Гео Милев“ от 2010 г. Автор е на 23 книги с поезия и кратка проза. Превежда детски книги в стихове от английски и италиански език. Към момента има над 80 издадени преводни заглавия. Води рубрика за съвременна литература в Медиапул, както и за детска литература в сайта Вижте. От четири години води рубрика за книги в Радио Стара Загора и подкаст „За книгите“.

Мария Донева се включва активно във всякакви социални инициативи, подкрепящи и популяризиращи четенето, особено сред децата. Гостувала е в десетки градове и села в страната и в чужбина за срещи с читатели от всички възрастови групи. Години наред е водила младежки литературен клуб „Без заглавие“. Участва като гост-лектор и като ментор в редица ателиета, семинари и курсове за творческо писане.

Основател и участник в проекта „Джазът пее на български“, за който създава десетки преводи и оригинални текстове за джаз стандарти. Пише текстове за детски песни за Канев мюзик. Автор е на текстове за песни за спектакли на Държавен куклен театър Стара Загора и други театри в страната, сред които 199, „Възраждане“, „Сенджу“. Превежда арии от опери и оперети за оперните театри в Пловдив и Стара Загора. Превежда всички песни от руския телевизионен сериал от 1978 г. „Тримата мускетари“ и ги адаптира за едноименния мюзикъл, поставен в Държавна опера Варна. Води серия камерни концерти в Държавна опера Стара Загора, както и програмата „В света на операта“ пак там. Заедно с трио „Дивертименто“ създават концерт-спектакъла „Мишките отиват на опера“, а за програмата „Сезони в музика и стих“ със същото трио получават наградата „Музикален проект на годината“ за 2023 г.

Мария Донева има много награди и номинации; като в последните години се открояват номинациите за „Перото“, „Константин Константинов“ и „Христо Г. Данов“, наградата за най-четен автор на детска литература на Столична библиотека, наградата „Рицар на книгата“ от АБК, „Будител на Стара Загора“ и индивидуалната награда „Стара Загора“ за 2023 г., както и почетен плакет от Втора тунджанска механизирана бригада за написването на химна на бригадата.

„Пос(в)ещение на картина“ е проект, който започна през април, тази година, по идея и е модериран от Гергана Атанасова. Цели да създаде пространство за общуване между литературата и изобразителното изкуство. Концепцията е изключително интересна – избрана картина от галерията става символичен домакин на вечерта, а гостуващ писател или поет създава специален текст-посвещение за нея. Срещите се провеждат в залите и филиалите на Художествената галерия в Казанлък, събирайки заедно ценители на изкуството и литературата.

16 април 1925 година, или за Иван Милев и една неизследвана негова рисунка от фонда на Градската художествена галерия в Пловдив

Събота в галерията на път

Лектор: Пламен В. Петров

27 септември, от 18:00 ч. в ГХГ-Пловдив, ул. Съборна 14А

Случайно или не на 16 април 1925 г., Велики четвъртък, докато София е разтърсена от Атентата в църквата „Света Неделя“, в който ще загине част от военния, политически и културен елит на Царска България, художникът Иван Милев е в купето на влака, на път. Качил се от незнайна гара, пътуващ за незнайно къде. Но в ръката си държи малък тефтер и рисува. Остават броени дни до дипломирането му в Художествената академия в столицата и само няколко месеца до обричането във вярност на избраницата си – оперната певица Катя Наумова. 1925 г. е действително преломна в житейския и творчески път на автора.

Настоящата лекция е опит да преминем по стъпките на Иван Милев, да проследим неговото израстване от раждането в Казанлък, през покрусата от фронта и разочарованията. Опит да очертаем разломите между него самия и Другите. С една единствена цел – въоръжени с познание да се вгледаме във впечатляващ и останал неизследван негов творчески опит, който се опазва в колекцията на Градската художествена галерия в Пловдив.

„Събота в галерията на път“ е проект на Художествена галерия – Казанлък и представлява разширение на успешната образователна платформа „Събота в галерията“, която вече три години привлича разнообразна публика. Новият проект е фокусиран върху казанлъшките художници, оставили своя отпечатък в различни градове на България. Към всяка лекция ще бъде заснето видео, което ще бъде предоставено онлайн на сайтовете на партньорските галерии, за да достигне до по-широка аудитория.

Проектът се осъществява с подкрепата на програма „Разпространение’24“ на Националния фонд „Култура“.

Само два дни след откриването на изложбата „…и продължавах да рисувам сама… 150 години от рождението на Елена Карамихайлова“ в залите на Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ ще имаме възможност да се вгледаме в творчеството на художничката, и по-важното – да огледаме някои детайли от него, които и отреждат едно специфично място в художествения живот у нас през първата половина на ХХ век.

Събота в галерията на път

Разказ за художничката Елена Карамихайлова

Лектор: Пламен В. Петров

20 септември 2025 oт 11:00 ч. в Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен

„Аз минавах тогава за новаторка, модернистка в изкуството. У нас на мода бяха художниците учили при Иван Мърквичка и Антон Митов. Моето изкуство не се учеше тогава“ – ще сподели от дистанцията на времето през 1940-те години Елена Карамихайлова. Въпреки това тя ще намери своя артистична среда сред членовете на Дружество „Съвременно изкуство“, ценящи по достойнство работата й като художник. Високите оценки няма да закъснеят, но с тях и първите големи разочарования. „Тук в София изложих няколко картини в изложбения салон на улица Аксаков, но не се харесаха на публиката, намираха ги за много модерни. Обявих във вестника, че давам частни уроци, яви се само една ученичка и искаше да я уча на пирография. Аз и казах, че такова нещо не знам, не съм го учила, тя ме погледна презрително и си отиде и т. н. това трая цяла година“. А в края на всичко това, Елена Карамихайлова хладно отбелязва: „Бях се отчаяла.“

Именно пътят след отчаянието, любовта към изкуството, огорченията, но и големите творчески домогвания са във фокуса на предстоящата лекция.

„Събота в галерията на път“ е проект на Художествена галерия – Казанлък и представлява разширение на успешната образователна платформа „Събота в галерията“, която вече три години привлича разнообразна публика. Новият проект е фокусиран върху казанлъшките художници, оставили своя отпечатък в различни градове на България. Към всяка лекция ще бъде заснето видео, което ще бъде предоставено онлайн на сайтовете на партньорските галерии, за да достигне до по-широка аудитория.

Проектът се осъществява с подкрепата на програма „Разпространение’24“ на Националния фонд „Култура“.