Категория: Новини

Художествената галерия – Казанлък гостува в Русе с инициативата „Събота в галерията на път“.

На 13 септември 2025 г. от 17:00 ч. в Художествена галерия – Русе ще бъде представен разказ за живота и творчеството на художника Ненко Балкански.

Лектор ще бъде главният уредник на галерията ни Катя Христова.

Ненко Балкански е от художниците, които разказват отново и отново историята на живота си в множество от своите творби. Изпълнени със спокойствието и тишината на делниците, в тях срещаме погледа към селския двор, в който всичко напомня за миналото на автора; мъртвата природа, почти винаги разположена в ателието на художника; автопортретите с неизменното им вглеждане „в себе си“ и многобройните портретите на неговите близки. Роден на 20 септември 1907 г. в Казанлък, днес в града на ул. „Ген. Радецки“ се намира неговата къща музей, в която се опазва голяма част от художественото му наследство, дарено на институцията от неговата съпруга Лиляна Балканска.

Ненко Балкански се дипломира в Държавната художествена академия (днес Национална художествена академия) през 1930 г. в ателието на Никола Маринов и Борис Митов. Малко преди това ще покаже за първи път и свои творби в изложба, която организира в Казанлък заедно със скулптора Иван Топалов. А седем години след дипломирането си ще получи и първото голямо признание за работата си – златен медал от изложението в Париж за картината си „През прозореца“, днес част от колекцията на Художествена галерия – Русе.

Това е един от формалните поводи да се срещнем с историята на неговия живот именно в Русе. Градът, с който е свързан и родът на неговата втора съпруга – Лиляна Балканска. В края на своя живот през 1977 г., Ненко Балкански ще каже „С всяка творба художникът разговаря с хората, и то не само със своите съвременници, но и с онези, които ще дойдат след него.“ Лекцията ни ще бъде опит да продължим този разговор, чрез визуалния преглед на някои от най-емблематичните му картини, съхранявани в Художествена галерия – Казанлък, многобройните рисунки, както и документални снимки, съхранявани в архива на галерията в родния му град.

„Събота в галерията на път“ е проект на Художествена галерия – Казанлък и представлява разширение на успешната образователна платформа „Събота в галерията“, която вече три години привлича разнообразна публика. Новият проект е фокусиран върху казанлъшките художници, оставили своя отпечатък в различни градове на България. Към всяка лекция ще бъде заснето видео, което ще бъде предоставено онлайн на сайтовете на партньорските галерии, за да достигне до по-широка аудитория.

Проектът се осъществява с подкрепата на програма „Разпространение’24“ на Националния фонд „Култура“.

Разказ за художника Тодор Карасимеонов

Събота в галерията на път

Лектор: Пламен В. Петров

Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски“

6 септември 2025, 18:00 ч.

Точно в деня, в който всяка година отбелязваме Съединението на България – актът, с който на тази дата през 1885 г. се реализира фактическото обединение на Княжество България и Източна Румелия – екипът на Бургаската художествена галерия има удоволствието да ви срещне с разказа за една от личностите от историята на развитието на изкуството у нас, които обединяват не само талант на художник и педагог, но и два града – Казанлък и Бургас.

Роден в Казанлък само четири години след Съединението, Тодор Карасимеонов се превръща в един от първите от Долината на розите, които ще пристъпят през прага на Художествената академия в София (тогава Държавно рисувално училище). По това време в ателиетата на учебното заведение са личности като Владимир Димитров – Майстора, Ангел Спасов, а сетне и Димитър Чорбаджийски – Чудомир, Константин Щъркелов и много други талантливи бъдещи визуални артисти, които ще оформят облика на българското изкуство няколко десетилетия след това. На Тодор Карасимеонов обаче е съдено да свърже живота и творчеството си с един друг град – Бургас, превръщайки се, заедно с художника Генчо Митев, в един от първите дипломирани художници-педагози, работещи в морския град.

Предстоящата среща е своеобразно пътешествие назад във времето – разказ, в който ще ви срещнем не само с непознати и слабоизвестни факти за Тодор Карасимеонов, но и с неговото творчество, опазвано в колекциите на галерията в родния му град и тази в града, който се превръща в негов дом за почти две десетилетия – Бургас. Предстои ни едно емоционално пътешествие, в което гостите на галерията ще могат да научат повече както за развитието на изкуството на карикатурата и шаржа в България и значимия принос на Тодор Карасимеонов в него, така и да потърсим заедно отговора на въпроса – защо забравата тегне над името на този художник. Художник, за когото се предполага, че е и човекът, създал вътрешната декоративна украса на синагогата в Бургас.

„Събота в галерията на път“ е проект на Художествена галерия – Казанлък и представлява разширение на успешната образователна платформа „Събота в галерията“, която вече три години привлича разнообразна публика. Новият проект е фокусиран върху казанлъшките художници, оставили своя отпечатък в различни градове на България. Към всяка лекция ще бъде заснето видео, което ще бъде предоставено онлайн на сайтовете на партньорските галерии, за да достигне до по-широка аудитория.

Проектът се осъществява с подкрепата на програма „Разпространение ’24“ на Националния фонд „Култура“.

Художествената галерия в Казанлък, основана през 1901 г., е сред най-старите художествени колекции в България, която съхранява в основния си фонд творби на стотици изявени български художници. Фондовете на институцията се попълват изключително чрез дарения – жестове на благородство, които днес ни дават възможност да бъдем заедно в общуването си с ярки произведения, без които историята на изкуството в България не би била пълна.

Щастливи сме да ви информираме, че през последните три години към институцията бяха депозирани десетки желания за дарения, с които да бъде обогатена колекцията на Художествената галерия – Казанлък.

След като Комисията по идентификация на културни ценности – художествени произведения при Художествена галерия – Казанлък, назначена със заповед № 55/16.12.2024 и № 12/02.04.2025 на основание Наредба № Н-6, чл. 13 от 11.12.2009 г. (изм. и доп. – ДВ, бр. 87 от 2020 г., в сила от 09.10.2020 г.) за формиране, управление и идентификация на музейните фондове, разгледа отговорно всички постъпили предложения и се ръководи от съществуващата нормативна уредба, както и с оглед на характера на колекцията на институцията, попълвана през 124-годишното си съществуване с ярки творчески постижения, съобщаваме, че вече е издадена заповед за вписването на 194 нови произведения във фондовете на Художествена галерия – Казанлък.

Използваме случая да благодарим на всички наши дарители:

ПРОФ. АКСИНИЯ ДЖУРОВА, която ни дари ценен ръкопис на художника Дечко Узунов – своеобразен дневник от последните години на живота му, както и множество документи и значителен дял от своята лична изкуствоведска библиотека.

Д-Р МАРИЯ ВАСИЛЕВА, която дари на институцията ни не само безценни творби на художника Едмонд Демерджиян, но и важен фрагмент от своята лична библиотека, свързана с историята на българското изкуство от ХХ и ХХI век.

Г-Н ФИЛИП ЗИДАРОВ, който попълва колекцията ни с четири рисунки на художника Любен Зидаров, уплътнявайки присъствието на илюстратора в основния фонд на ХГ-Казанлък.

Д-Р АНТОН СТАЙКОВ, който ни дари ръкописа на надгробното слово, което художникът Васил Бараков ще произнесе в почит към своя близък приятел Златю Бояджиев.

Г-Н ТОМА НИКОЛОВ, който ни дари живописен портрет на актрисата Ирина Тасева в ролята на Жулиета, дело на една от първите жени художнички от Казанлък – Цветана Щилянова.

Благодарим персонално и на:

Художника ВЕСЕЛИН ДАМЯНОВ – ВЕС, чиито оригинални рисунки и графики, част от тях участвали в десетки представителни международни изложби по света, вече са част от графичната колекция на ХГ-Казанлък.

Фотографа АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ, с чиито произведения се обогатява фотографската сбирка при институцията ни.

Модния дизайнер и съвременен артист ПРОФ. МАРИЕЛА ГЕМИШЕВА, която обогатява фонд „Съвременно изкуство“ на ХГ-Казанлък с няколко свои произведения. Фонд, чиито основи бяха положени едва преди две години с реализираната откупка на творбата „Малък павилион“ на ЛАЗАР ЛЮТАКОВ и РАДА БУКОВА.

Скулптора ДРАГОЛ ПЕНЧЕВ, с чието дарение, ХГ-Казанлък се превръща в една от малкото държавни художествени галерии, притежаващи негови скулптурни творби.

Живописеца ЛЕВЕНТ МОРЕ, който не само след 30-годишно прекъсване подреди първата си самостоятелна изложба в родния си град през изминалата година, но и дари на галерията две свои живописни платна.

Художничката ДАРИНА ЯНЕВА, която отбеляза през 2024 г. своята годишнина с мащабна представителна изложба в града ни – град, в който преди десетилетия тя направи своите първи важни крачки в изкуството.

Художниците РОСЕН ДОНЧЕВ, ИВАН НИНОВ, МИНКО ПОПДИМИТРОВ, ПЛАМЕН КИРИЛОВ, с чиито творби бяха обогатени живописната и графичната колекция на галерията.

Щастливи сме и от дарителските жестове на едни от най-младите съвременни визуални артисти в града ни – д-р ЛЮБЕН МАЛЧЕВ и СИЛВИЯ ПОПОВА. С тях ХГ-Казанлък се превръща в първата държавна институция въобще, която притежава техни творби.

Не на последно място по важност е нужно да благодарим и на АДРЕАН КАЛПАЧЕВ, ИВАН ПЕТРОВ, ИЛИЯН МИЧЕВ, СИЛВИО ТОМОВ и АНГЕЛИНКА ФИЛИПОВА за възможността с техните дарения да обогатим колекцията на институцията ни, продължавайки да я утвърждаваме като едно от важните хранилища за паметта за процесите в българското изкуство.

Към настоящия момент се обработва и изключително ценното дарение, реализирано от г-жа ПОЛИНА КАРАДИМОВА, с десетки творби – оригинални проекти и тъкани килими на художника Димитър Велев, носител на Гран При на Международното изложение в Париж през 1937 г. и на медал на изложението в Берлин през 1938 г. Към дарението е включен и ценен фрагмент от личния документален архив на автора, както и живописни реализации на неговата съпруга Мария Велева.

Вярваме, че романът „И леглото ни е зеленина“ е сред важните литературни събития на 2025, затова сме избрали този месец да говорим за него – един сюжет за внезапните родства и внезапни родини, за правото на избор и различните измерения на свободата, за тънката граница между личната и историческата измислица, за достоверността на въображаемото и въобразеното.

Ще ви очакваме на 17.07.2025 г., четвъртък,
от 18:00 ч. в Музей „Ахинора“, гр. Казанлък.

Вход свободен

Гост-автор: Виолета Радкова – съавтор и водещ на книжния подкаст „Четене му е майката“, както и организатор за България на международния танцов флашмоб The Most Wuthering Heights Day Ever, с който подпомага достъпа до психотерапия за жени в нужда. Редактор е на няколко романа, преведени от английски език. Работила е като сценарист, режисьор и творчески директор. В момента работи като културен мениджър и устен преводач. „И леглото ни е зеленина“ (2024, „Жанет 45“) е първият ѝ роман.

Картина-домакин: „Ахинора“ (1925) от Иван Милев – произведение с богата история, създадено преди точно 100 години. Картината е вдъхновена от разказа за царица Ахинора (съпругата на Хан Аспарух) от сборника „Видения из древна България“ на Николай Райнов.

Модератор: Гергана Атанасова

„Пос(в)ещение на картина“ е проект, който започна през април, тази година, и цели да създаде пространство за общуване между литературата и изобразителното изкуство. Концепцията е изключително интересна – избрана картина от галерията става символичен домакин на вечерта, а гостуващ писател или поет създава специален текст-посвещение за нея. Срещите се провеждат в залите и филиалите на Художествената галерия в Казанлък, събирайки заедно ценители на изкуството и литературата.

Музикалният лейбъл enovae records представя отново на българска сцена Crystal Sound Project с концерт в Къща музей „Ненко Балкански“ ХГ Казанлък на 12-ти юли събота от 21ч.

Специален гост на сцената ще бъде Николай Иванов ОМ.

Публиката слуша импровизиран концерт : еклектична смесица от джаз, фолклорна, електронна и езотерична музика.

Събитието е част от програмата към изложбата „естествено продължение, глава II“ на Биляна Фурнаджиева (10.06-17.08.2025г.) в Къща музей Ненко Балкански, Казанлък.

За Crystal Sound Project

Crystal Sound Project е иницииран през 2017 г. от художничката биляна фурнаджиева в сътрудничество с композитора и мулти-инструменталист Виктор Бенев. Като естествена приемственост на еклектичната художествена визия на двамата творци, той се превръща в пример, чрез който множество култури, езици и форми на изкуство намират обща среда.

Crystal Sound Project използва уникални звукови скулптури в порцелан, създадени от биляна фурнаджиева, както и техники за манупилация на вече съществуващи записи/звуци, вдъхновени от френската „musique concrète“ – две насоки, които определят отличителната визуална и звукова идентичност на проекта.

Crystal Sound Project работи с музиканти, поети, визуални артисти и куратори от Финландия, Франция, България, Швейцария, Иран, Швеция, Тайван и Канада. Дискографията им е доказателство за това как хората могат да се свържат и да създадат хармоничен диалог, в който универсалният език на музиката може да служи като успокояващ катализатор, пораждащ уникално, човешко и съгласувано цяло, едновременно запазвайки и популяризирайки традиционната музика и поезия в съвременен контекст.

Crystal Sound Project е представян на реномирани подиуми измежду които: Античен Театър в Пловдив, Château de Vincennes в Париж, Musée de Minéralogie de l’Ecole des Mines, Париж, Sofia Live Club, CAC La Traverse, Алфортвил, Galérie de Crous, Париж, La Générale Nord-Est, Париж, поемайки риск да предлага необичайни и нетрадиционни изпълнения пред разнообразна публика, като успешно печели доверието и аплодисментите на слушателите.

Още от самото начало, Crystal Sound Project има смесен състав от мъже и жени, като по този начин насърчава равенството между половете, като редовно сътрудничи със самоуки музиканти и/или художници, демократизирайки достъпа до правене на музика.

Албумите на Crystal Sound Project са приети положително от международни публицисти и музикални ценители. Проектът е номинирани за своите музикални видео продукции, свързани със синглите My Lover’s Hands на международният Independent Music Awards (2020), както и The Screen на Paris Lift-Off Film Festival (2024).

За Николай Иванов

Николай Иванов ОМ – музикант, композитор, чието творческо кредо е синтез между традиция и модерност, твори в отворено поле от стилистики, простиращи се между интензивна работа с музика-концерти, музика за филми и балет, джаз и авангард, езотерична музика и електронни стилове.

Николай Иванов се опитва да намери оптимален баланс между балканските си корени като творец и неизбежната глобализация обхванала развитието на изкуството в ситуация на технократско и консумативно общество.

Автор е на музиката на над 50 филма и реализира над 35 CD в Германия, Франция, Унгария, Норвегия и България. Френската филмова компания МК2 в серията “Musique et cinéma du Monde”, селектира и един български автор – Николай Иванов. Носител е на много награди за филмова музика между които „Златен кон на Леонардо” Милано, най-добра филмова музика (Лос Анжелис индипендънт филм фест), най-добър саундтрак (Лисабон 2017) и годишната награда на Лисабон Филм Фестивал – The Best Film Composer 2017.

През 1996 заедно с група актьори и още четирима музиканти Николай Иванов участва в осъществяването на най-високия концерт в света – връх Калапатар (5350 м) под Еверест, регистриран в Гинес.

Николай Иванов е свирил на Краков Джаз Фестивал (Полша), Фоно Джаз Фестивал (Унгария), Аман Джаз Фест (Йордания), Джаз Фест-Берлин 2014, Лайпциг Джаз, (Германия), Амерсфорт – Европейска столица на джаза (Холандия), Глобалтика, Гданск (Полша), Феникс (Холандия), Джипси Фестивал, Хайделберг, Европа Фиеста (Карлсруе, Германия), Брусела фолк джаз, Брюксел (Белгия), фестивал Роскилде (Дания), Експанзио арт (Унгария) – 15 пъти, Сигет Будапеща (Унгария) – 7 пъти, Трьомсо Уърлд Музик фест (Норвегия), Балкан фест, Охрид (Македония), Ауровил фест (Индия), Хановер Експо, Акустик Фестивал Унгария и много други.
Николай Иванов реализира записи с лейбълите Erdenklang, Tua Rec., Ozela Rec. (Germany), RFI, Sunset (sampler), MK2 (sampler) – France, Periferic Rec. (Hungary), DS Music, Ave New, Vitality music – BG, Universum Musica и персоналния „Niko OM“.

„Ритник в гърба на инерцията“ – така се казва първият манифест на група XXL от 1995 г. И какво по-подходящо начало за една вечер, посветена на бунта срещу застоя в българското изкуство?

Какво знаете за групата XXL и искате ли да научите нещо повече за историята на тяхното създаване?

Очакваме ви в събота 5 юли от 19:00 ч., за една вечер, посветена на едно от най-смелите и провокативни явления в българското съвременно изкуство.

Група XXL е създадена през 1994 г. в София от девет художника – Свилен Стефанов, Генади Гатев, Хубен Черкелов, Иван Кюранов, Косьо Минчев, Расим, Георги Тушев, Петко Дурмана и Слави Славов. Тази група се откроява като един от първите примери на независима дейност извън рамките на съществуващите институционални структури в българското изкуство.

Техният манифест е публикуван в началото на 1995 г. във в. „Култура“, а по-късно с допълнения се появява и на страниците на „Литературен вестник“. Името XXL се свързва и със столичната галерия, която функционира между 1996 и 2003 г. на пл. „Македония“.

Групата декларира принадлежността си към социално ориентираното изкуство, като според тяхната идеология промяната трябва да бъде извършвана перманентно и категорично, тъй като в обществото и изкуството съществуват достатъчно несъвременни явления, които претендират за официалност.

Лекцията ще бъде водена от проф. д.изк. Свилен Стефанов – един от основателите на групата, пряк участник и свидетел на този период, теоретик и преподавател. Неговият разказ ще осветли не само формирането на групата, но и контекста на сцената в края на XX век и нейното наследство днес.

Елате да говорим за изкуство, бунт и мащаб – без филтър и без клишета!

Скъпи приятели,

В рамките на нашата инициатива „Събота в галерията“, тази събота – 28 юни, от 19 ч., имаме удоволствието да ви поканим на среща, посветена на една от най-забележителните личности в българската наука – проф. д-р Елисавета Карамихайлова.

Тази изтъкната жена не само е първият български ядрен физик, но и пионер, който проправя пътя на жените в науката у нас. Работила рамо до рамо с най-големите имена в европейската ядрена физика, тя носи световните научни традиции в България и оставя голяма следа. Работила със светилата на ядрената физика в Радиевия институт във Виена и в Кавендишката лаборатория в Кеймбридж, Англия, тя пренася европейските научни традиции и европейския дух в българската наука и в Софийския университет, където проправя пътя на жените като учени и преподаватели.

„България има една жена, на която трябва да благодари за влизането си в ексклузивния клуб на експерименталната ядрена физика. Елисавета Карамихайлова (1897 – 1968) беше член на ядрото на групата от пионерската генерация на жените ядрени физици – която включва Мария Кюри и Лизе Майтнер… “, казва за нея Янез Поточник, Еврокомисар по проблемите на науката и научните изследвания (2005 – 2010)

Срещата ще бъде водена от Пенка Лазарова – научен секретар на секция „ Физика“ към Съюза на учените в България и съавтор на книгата за проф. Карамихайлова. С нейния богат опит в популяризирането на науката, тя ще ни разкаже живата история на тази изключителна българка.

Повече от 20 години Пенка Лазарова е главен уредник в Националния политехнически музей е автор на тематико-експозиционни планове на редица изложби по научни теми (напр. „Радиоактивност без тайни и др. под.); събития, свързани с известни български учени и история на физиката („120 години Физико-математически факултет при Софийския университет“, за проф. Е. Карамихайлова, акад. Г. Наджаков, проф. Порфирий Бахметьев и др.), както и на образователни програми, вкл. на Демонстрационния кабинет по физика.

Лекцията се провежда в контекста на нашата изложба за художничката Елена Карамихайлова и цели да подчертае важната роля на жените в научния и културния живот на България.

Очакваме ви за една вдъхновяваща среща с историята и науката!

Как един художник успява да създаде визуален език, който говори директно на детското сърце? Как всеки щрих и цвят стават мост между изкуството и литературата?

Румен Скорчев ни показва, че детската илюстрация не е „опростено“ изкуство, а изискано майсторство на комуникацията. Всеки детайл, всеки жест са прецизно осмислени, за да заинтригуват малките читатели и да градят висока визуална култура.

Каним ви на среща от поредицата „Събота в галерията“, в която доц. д-р Сузана Николова ще ни разкаже за детската илюстрация в творчеството на Румен Скорчев – Специфика на визуалния език в жанра на 21 юни 2025 от 19:00 ч. в Централна сграда на Художествената галерия – Казанлък.

Доц. д-р Сузана Николова е преподавател в катедра „Изкуствознание“ в Националната художествена академия, куратор на изложби на българско изкуство от втората половина на ХХ и началото на XXI век, автор и съставител на издания за съвременно българско изкуство.

Какво ще правите в петък вечер?

Ако нямате планове, посетете музей „Ахинора“ и станете част от поредната среща от проекта ни „Пос(в)ещение на картина“ – творческа инициатива, създаваща мост между изобразителното изкуство и литературата в нашия град!

Каним ви на среща с Оля Стоянова

20 юни 2025 г. (петък), 18:00 ч., Музей „Ахинора“, гр. Казанлък

Вход свободен

Модератор на събитието ще бъде Гергана Атанасова.

В центъра на вечерта ще бъде емблематичната творба „Ахинора“ (1925) от Иван Милев – произведение със забележителна история, създадено преди точно 100 години. Картината черпи вдъхновение от разказа за царица Ахинора, съпругата на Хан Аспарух, от сборника „Видения из древна България“ на Николай Райнов.

Оля Стоянова – доктор по журналистика, поет, писател и драматург. Два пъти е носител на наградата „Аскеер“ за съвременна драматургия – през 2014 г. за „Покана за вечеря“, която от 11 години е на сцената на театър „София“, и през 2018 г. за „Цветът на дълбоките води“, която се играе и досега в Народния театър „Иван Вазов“.

На сцена са също и пиесите ѝ „Страх за опитомяване“ в Народния театър и „Три пълни обиколки около света“ на независима сцена. Оля е автор на сборника с драматургия „Малки ритуали за сбогуване“ и на сборника с документални истории „Смелостта да бъдеш родител“. А също и на документалните книги „Пътеводител на дивите места“ и „Пътеводител на хубавите места“. Има два сборника с разкази – „Висока облачност“ и „Какво сънуват вълците“. За стихосбирката „Улица „Щастие“ получи националните награди „Николай Кънчев“ и „Иван Николов“. Най-новата ѝ книга е стихосбирката „Как ни спасяват природните закони“. Главен редактор е на програма „Христо Ботев“ на БНР и хоноруван преподавател в Софийския университет.

Имаме удоволствието да поканим всички любители на изкуството и историята на лекция на тема „Художественият отдел при Първото пловдивско промишлено изложение през 1892 г. и художникът Димитър Николов Багранов (Багрилов)“. Лекцията е част от образователната платформа „Събота в галерията“ и нейния модул „История на изкуството за всички“, който през годините екипът на Художествена галерия – Казанлък, успя да утвърди като ценен източник на знания за българското изобразително изкуство и възможност за непосредствено общуване с публиката.

Лекцията ще се проведе на 14 юни (събота) 2025 г. от 17:00 часа в Художествена галерия „Борис Денев“. Лектор ще бъде д-р Пламен В. Петров, изкуствовед и директор на Художествената галерия в Казанлък.

Лекцията ще разкрие малко известни аспекти от ранния период на модерното българско изкуство, фокусирайки се върху значението на Първото пловдивско промишлено изложение от 1892 г. като ключово събитие за развитието на художествения живот в България. Ще бъде обърнато специално внимание на участието и приноса на художника Димитър Николов Багранов (Багрилов), чието творчество и живот са неразривно свързани с формирането на българската художествена сцена след Освобождението във Велико Търново.

Присъстващите ще имат възможност да научат повече за контекста, организацията и произведенията, представени в художествения отдел на изложението, както и за ролята на княз Фердинанд I Български в този процес. И, разбира се, за фигурата на Димитър Багранов (Багрилов). Лекцията ще предложи поглед върху това как подобни събития са подпомагали утвърждаването на българските художници и са допринасяли за културното развитие на страната.

„Събота в галерията на път“ е проект на Художествена галерия – Казанлък и представлява разширение на успешната образователна платформа „Събота в галерията“, която вече три години привлича разнообразна публика. Новият проект е фокусиран върху казанлъшките художници, оставили своя отпечатък в различни градове на България. Към всяка лекция ще бъде заснето видео, което ще бъде предоставено онлайн на сайтовете на партньорските галерии, за да достигне до по-широка аудитория.

Проектът се осъществява с подкрепата на програма „Разпространение’24“ на Националния фонд „Култура“.